Еее т'ва е :D :D :D
Това е невероятно...
Преди 8 часа, докато чаках 1 приятел пред денонощния магазин да ходим с компанията да пием с компанията, станах свидетел съвсем случайно на един разговор. Разговорът бе между собственика на денонощния, който тъкмо идваше на проверка и един на пръв поглед изглеждащ - клошар.
Ето какъв бе разговора:
Собственика (за по-кратко С): Ей, педераст!Горкия човечец... в 1 миг живота му рухва, заради собствената му глупост. За един миг престава да има смисъл да живее, 1 миг и всички го забравят, 1 миг и всичко отива по дяволите... нарамил някакъв сак отива към сетния си час...
Нещастният клошар (за по-кратко К): (гледайки недоумявайки) Вече така ли ще си говорим?
С: Педераст!
К: мълчание
С: Какво става, няма къде да отидеш? Изгониха те?
К: Отивам да умирам.
С: Що не си при любовницата, а?
К: Бях при нея... изгони ме.
С: Ааа, изгони те, а? Малко ти е, малко... е тука ми идва да ти ударя един, ама като те ударя ще те убия е тук тей на на място...
К: Давай... без това ще ходя да умирам някъде... по-добре тука, веднага.
С: Ходи се разкарай, скочи от някъде... педераст долен... (и си влезе в денонощния за да извърши проверката)
Клошарят през това време го гледаше, докато не се скри зад едни завеси (явно склада).
Гледаше го... с очи пълни с болка, но от устните ми сякаш искаха да изскочат ругатни. Сякаш му идеше да го убие заради тежките думи, който му бе казал. Но в същия момент се осъзна, придоби пак същия нещастен, смирен вид. Явно си бе дал равносметка, че приятелят му е прав и наистина е боклук. Започна да крачи надолу по улицата и изчезна след няколко минути сред останалите хора...
Надявам се да бъда достатъчно силен и мъдър за в бъдеще и да не допусна това да се случи с мене...
Държавата на курвите - бит и душевност на жената в България
Този текст не претендира за научна достоверност, още по-малко пък желае да сложи всички жени под един знаменател, защото все пак е основан на лични наблюдения.
Ако трябва да генеразлизираме нежната част от българското общество, мисля, че спокойно можем да изведем 3 категории жени.
1. Селската курва
Всички мъже я познават – тя е родена в малките градчета или селата и най-голямата й мечта е да си намери някой “от Софията” или “от градо”, за да успее да направи живота си пълноценен. Нейната вродена душевна простота, съчетана с тотално отсъствие на вкус и интелект, веднага я превръщат в проста секс-кукла за една вечер. Селската курва всеки път се надява, че именно последният е нейният човек, Принцът на бял кон, но на сутринта остава с пръст в устата и с една почерпка от предишната вечер.
Постепенно селската курва, която още от 16 годишна се облича с възможно най-кичозните леопардови тоалетчета за по 20 лв. от хоремага, осъзнава, че освен да я употребяват за една вечер, май друго няма да постигне в родното си градче от селски тип. Затова тя или се хваща с някой селяндур, захвърля леопардовите тоалетчета и хваща мотиката, или си наляга парцалките и идва в София, Пловдив или Варна. Там тя учи “вишо”, очите и дупките й все повече се разширяват в търсене на Принца. Годините минават и селската курва се отчайва – ако не е успяла да омае някой пъпчив, заклет девственик с апартамент в “Лозенец”, тя е изправена пред най-страшния избор в живота си – или да си купи еднопосочен билет от БДЖ за село, или да стане проститутка в Големия град.
Мечтите й са разбити, леопардовите тоалетчета – поизтъркани на коленцата, духът й – сломен. Живее под наем в гарсониера в “Овча купел”, “Люлин”, “Обеля” или “Враждебна”, води жалко съществуване и тъгува по родното село. Но тя не може да се върне там, тя е живяла десетина година “в Софията” и е вярна на максимата “по-добре курва в града, отколкото царица на село”. И, ако докато е “учила вишо”, мястото й на действие неизменно е бил Студентски град, то сега тя се навърта около Лъвов мост или Околовръстното.
2. Градската курва
Докато селската курва не е виновна, че преследвайки сляпо мечтата си, постепенно се превръща в трагичен образ от поетиката на Смирненски, то градската й версия е много по-сложна. Градската курва си е чиста проба шаврантия с претенции. Начинът й на поведение се формира още в средното училище, като неизменно започва със секс с батко от горните класове. Тя се държи надменно със съучениците си и демонстрира, че е много по-голяма и по-отракана от тях.
Следващите години нейното поведение не мръдва и със сантиметър – единственото, което постепенно се оформя в нея, е вътрешното чувство, че може да има всеки мъж на света. Това от своя страна води и до натрупване на все по-големи претенции, които рядко имат някакво реално покритие.
Градската курва дружи с момичета от своя тип и презира селските курви. Полето й на действие е ясен – центърът на града със своите снобарски заведения. Там тя може да стои в продължение на часове на някоя минерална водичка, докато не дойде някоя мутра, която да я покровителства за известно време. Шаврантията изкарва 2-3 месеца с добре облечения здравеняк, но през цялото време не спира да се оплаква на познатите си от него. Тя се мъчи подсъзнателно да оправдае връзката си с него, защото придобитите й претенции я карат да се чувства недоволна. В същото време тя не може да се откаже от бляскавия живот, който парите на нейния тъпкач й осигуряват.
Когато най-накрая мутрата разкара градската курва, тя изпада в тежка душевна драма, приема образа на невинна жертва на жестокия мъж и се впуска в постоянни секс-маратони с други елегантни бизнесмени, като този цикъл се повтаря през половин година.
Градската курва е в добри отношения с мъжете, с които не прави секс – тя се мъчи да се покаже като умна и мила, защото никога не би изпуснала една евентуална аванта. Градската курва може и да флиртува с мъжете, представя се в различна светлина и има вътрешната необходимост да бъде винаги обгрижвана. Въпреки че се показва като емоционална, нейните чувства до такава степен са закърнели покрай въргалянето и лапането на парите на приятеля й, че в повечето случаи изглежда дори гротескно.
Градската курва постепенно пораства и към 30-ата си година започва да се замисля за бъдещето си. Ако не се е оженила “по любов” за богатия си приятел, тя постепенно започва да снишава критерия. Някои момичета от компанията й са вече женени, красотата й започва да увяхва, мутрите вече не я поглеждат, а се насочват към по-младите представителки на групата й. В този момент градската курва, която има мозък в главата си, се изправя пред страшна дилема – или да пренебрегне доскорошните си претенции и да се задоми с “някой свестен, макар и не такъв какъвто съм си го представяла”, или да премине в третата група БГ-курви.
3. Незадоволените курви
Това безспорно е най-страшната категория жени, които в последните години рязко увеличават своя брой. И ако допреди 3-4 години представителките на тази група бяха жени над 30-те, то в последно време тенденцията е възрастовата граница да пада дори към 22-23.
Този тип жени твъдят, че за тях кариерата е най-важна. Ако ги слушате, оставате с впечатлението, че най-много на света мразят мъжете, селските курви и шаврантиите с претенции. Незадоволените курви са най-силни, когато са се събрали в някое заведение и обсъждат на висок глас познатите си, които са различни от тяхната група.
За разлика от предишните две групи, незадоволените отричат секса като средство за постигането на нещо. Въпреки че дават вид, че не се интересуват от мъжете, този тип курви са най-изобретателни в печеленето на другия пол. Те заемат позицията на мъж и си вярват, че едва ли не имат пенис. За разлика от градските курви, те не са мили и внимателни към “силния пол”, просто защото за тях той не е силен. Те не използват женските хитрини, не флиртуват и не се правят на невинни жертви. Напротив, показат се изцяло незаинтересовани от мъжете, с които се виждат често, но за сметка на това, когато решат да си уредят секс за една вечер, са изключително директни.
На сутринта, естествено, се чувстват незадоволени, не защото мъжът се е представил лошо, а защото все пак, както и да го погледнат, осъзнават, че те пак са го поели, а друг им го е вкарал.
През деня този тип жени вечно са навъсени и под маската на професионализма си крият сексуална незадоволеност. Постепенно тези дами осъзнават, че широко афишираната им асексуалност не ги прави интересни, а жалки в очите на мъжете. Но тъй като женствеността в тях изцяло е закърняла, вътрешната им драма избива в злобно отношение към мъжете, както и към селските и градски курви. Постепенно това, с което са парадирали преди време, пренебрежението, което са показвали към другите, се връща като бумеранг към тях. Те вече не са толкова директни в търсенето на секс, все по-рядко излизат по заведения и до 35-ата си година вече осъзнават, че са тотално загубени за живота извън работното си място.
Другите жени
Естествено тези 3 групи все още не обхващат 100% от нежното население в България. От друга страна обаче всяка жена е възприела в различна степен поведение, описано в една от 3-те групи. Проблемът е, че веднъж усвоили някои похвати на курвенското държание, българките не знаят кога да се спрат и с бързи и уверени крачки се запътват към горепосочената класификация. А тогава вече ще стане страшно, не за нас мъжете, а за самите тях. Няма нужда след като държавата ни е курвенска, и курвите ни да се изкурвяват още повече.
от Атанас Мецов
Източник: www.otkacheno.info
По материали от: http://atanasmecov.bloginar.net/
Когато кажеш някому, че отиваш да гледаш български филм на кино, той обикновено се усмихва снизходително и подигравателно. Хората са предубедени към българското кино. И не е като да нямат право…
Масовото американско кино залага на взривна ефектност и визуализация. Българското – на изострен и болезнен реализъм. Нашите се оправдават с липсата на средства, но истината е, че е до начин на мислене. Оттам нататък всичко тръгва надолу. И гледаме младите автори и младите актьори в „новите“ филми как мислят назадничаво и дъвчат едно и също – социализъм, постсоциализъм, грубоват битовизъм и всичко това пречупено през призмата на реализма. Реализъм, пресъздаден главно чрез мръсотия и мизерия – за да е по-реално, нали. Толкова реален реализъм, че накрая става направо нереално. И българската реч започва да звучи неестествено, абсурдно…
Но няма да се правя на Голямото добро утро на българското кино и култура. Казах всичко това, за да онагледя най-добре какво „Източни пиеси“ не е. Реализмът си е все още тук, но е перфектен – не е преекспониран и натрапчив. Без да е нещо гениално като замисъл или реализация, филмът се гледа леко и изобщо не дразни. Ей това е – не дразни! Не отегчава, не се превзема, не помпозничи. И се оказва, че това е напълно достатъчно, за да му се насладиш. Толкова просто и същевременно толкова ефективно.
„Източни пиеси“ е игралният дебют на режисьора Камен Калев. Правен без много пари, но с огромно желание. Може да ти звучи като клише, но не е. Клишето е друго: да правиш филм с много пари и за много пари, но с малко ентусиазъм и идея. Очевидно нискобюджетен и в редки моменти дори със съмнението за аматьорски. Заснет със спорно операторско майсторство и монтиран на лаптоп. Без специални декори и стайлинг, действието се развива „някъде наоколо“. Част от актьорите играят себе си и никой друг, а някои дори не са професионални актьори. Включително и централната фигура в лицето на Христо Христов, на когото обаче му личи, че си е артист по призвание. Някои от персонажите са култови и събирателни образи за обществото ни и направо те изпълват с кеф, въпреки че по същество са тъжни, патетични, самотни. Такъв е и животът, който „пиесите“ показват. Искрен и истински, макар и да звучи изтъркано – филмът е себе си. Реализъм без изхвърляния, без самоцелна вулгарност и изроден натурализъм.
Историята е опростена и минималистична, но буди съпричастност и съпреживяване. Разплита се под формата на нещо като подтекст, без поднасяне „наготово“ и не толкова директно. Любовта е застъпена по приятно естествен и спонтанен начин. Драмата е силна, преминаваща през кадри и музика, за да завърши извън самата лента, привнесена отвън. По сайтовете на кината (например) и на разни други места се върти едно резюме, което се опитва да ни откаже от филма, разказвайки дословно значителна част от сюжета и то с фрапантни грешки (“неможе“, „зближават“ и прочие). Не го чети за нищо на света!
Няма как да подмина саундтрака, кулминацията на който е парче на „Насекомикс“, можещо да бъде официален химн на… всъщност, то не става дума само за тях.
тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци
дяволите са набожни
и въртят на пръст души
(…)
инжектирай инжектирай инжектирай
инжектирай ме с любов
инжектирай инжектирай инжектирай
ми любов
Периодично се появява някой филм, промотиран като Първият Голям от намсиколко време насам и претендиращ да е хванал Господ за шлифера. То не бяха „Мила от Марс“, „Шивачки“, „Бунтът на Ел“, „Дзифт“… Спомням си как гледах „Мила от Марс“ на кино. В началото на лентата се завъртяха едни надписи, гордо изреждащи всички успехи и отличия на филма от фестивали. След цялата психологическа пропаганда, целяща да ни внуши колко яко нещо ще гледаме, последва и самият филм – тъп и с кофти образ. Много се надявам да не видя подобно нещо и в „Източни пиеси“, който вече започна да печели своите награди, най-значимите сред които са тези от кинофестивала в Токио.
Мисията на киното очевидно не е поучителна и нравствена, камо ли пък превъзпитателна. Това ще го констатираш едва след края. „Източни пиеси“ ще те въвлече не само с историята във филма, но и със собствената си история зад кадър. С финалните надписи се прокрадва нова „драма“, гъделичкаща сетивата на зрителя, и караща го да иска да задоволи своето любопитство и да сглоби цялостната картина. А тя е колкото красива, толкова и тъжна.
Източник: http://framespotting.net
Мислите си, че сте CS манияк?
Мислите си, че нищо не може да ви разсее?
Мислите си, че дори гола жена не може да ви попречи на безупречните хедшоти?
Е, помислите си хубаво дали сте толкова железни, след като видите изложените по-долу снимки от един експеримент.
Историята:
Замислих се, потърсих отговор, намерих, споделям с вас...
НЕ СЪМ АЛКОХОЛИК!!!
Аз не съм алкохолик. И не бих могъл да бъда. Виждал съм много алкохолици. Не съм като тях. Не ми треперят ръцете, нямам абстинентни кризи за чашка менташки спирт, зъбите ми не се клатят, нямам постоянен запек, сутрин не повръщам нарочно, за да си прочистя стомаха, не закусвам с три бирички и мастика за втвърдител. Вярно е, млад съм още и някой би казал, че има още време, за да ми се случат всички тези неща. Но не е така. Аз просто не съм алкохолик и това си е. Генетично не ми е заложено... Вярно, пия много. Това е самата свята истина. Пия до преливане. Пия, докато се накисна хууубавичко, та после откъдето мина, оставям мокри дири след себе си. Пия, пея, лигавя се, псувам, троша уличните лампи, преобръщам кофите за смет по улиците, заяждам се с непознати по кръчмите, пия и пак пия. Всичко пия. Само вода от пералнята не пия. Но не съм алкохолик.
Бинко, Господ да го прости, завалията, още когато беше в казармата, изпиваше по бутилка концентрат без разредител. Ходехме му на свиждане и му носехме я водчица, я мастичка или ракийка. Той ни гледаше с признателен поглед и ни смяташе за истински приятелчета. После се уволни и продължи да пие по бутилка и половина от обяд до вечерта. После от черния му дроб не остана нищо и взе, че умря, копелето, Господ добро място да намери за изстрадалата му душа. Преди да умре, най-накрая, в болницата, не познаваше никого. Дори майка си не можеше да познае. У Бинкови беше като крайпътна кръчма - всеки влизаше и излизаше, когато си поиска. Баба му ни срещаше по стълбите и ни кълнеше: „Тава не са ора, тава са ора пустиняци! Бел ден да не видите, чръв да ви запие, дето ми пропихте унука...“ Горката женица.
Та за пръв път се напих в шести клас. (Тогава целунах и момиче за пръв път, усещането е същото.) Драйфах от третия етаж на един хотел и се заклех повече да не сложа капчица в устата си. После продължих да се заклевам след всяко препиване. Когато изричам тези силни думи, наистина си вярвам...
Дядо ми, Господ да го прости стареца, рано му изтропаха сандалите, бедничкият, на осемдесет години, също пиеше много. Пет години преди да напусне този чудесен свят, на Нова година падна по стълбите, пиян като талпа, и си строши тазобедрената кост. Лошо счупване. На тази възраст счупванията не зарастват. Ама неговият мерак да попие още мъничко, му даде сили и оздравя напълно, старецът му неден, дано да е там горе някъде на прохладно и светло място, дето и биричка да сервират... Двама сина го наследиха - баща ми и чичо ми, живи и здрави да са, сиромасите. Те не пият. Изворна вода и жълта лимонада. Баща ми се налива, човечецът, докато напълни огромния си стокилограмов търбух и докато го хване пиянският глад и помита всичко ядливо по пътя си. После започва да издава особени звуци с устата си, сякаш има нещо между зъбите и не може да го изкара оттам, мълчи, сумти, гледа с малките си свински оченца много бавно и аха да заспи на масата. Дотръкваме го до леглото, гъта се и почва да бичи на банцика, та се чува през десет маали в единайста и заглушава дараците в памучната фабрика. На другия ден не помни нищо. Всички зъби без един са му в устата за разлика от беззъбия си брат. Липсва му само един преден...
А пък чичо ми... Чичо ми заслужава да му се посвети цяла отделна пиеса. Неговото пиянство е нещо забележително. Такова нещо не сте виждали. Той е едно злоядо създанийце, което няма и петдесет кила с мокри дрехи. Или както се казва у нас - сплескàл е кофата. Нищо и никакъв, ама да го видите как смуче като пиявица, като прегладняла въшка, сякаш му е за последно... И не го хваща лесно, както баща ми от първото, а дърпа ракията от сутрин до вечер, без да му проличи. Като се напие най-накрая, ситното беззъбо човече търси с кой да се скара и не може да заспи, ако не напсува някого. Ако няма друг, и жена му върши работа. Почва да я кълне така, сякаш светът се свършва: „Твойта семчица дееба аз, боклук мръсен тиии...“ Крещи като луд, бесен, подскачащ и разтреперан. Жена му си го обича. В случай че в пиянството си чичо ми е ядосан на някой друг, което е още по-често, той му се заканва много мило: „Ша та насеча с наджака! Ша ти отрежа главата и ша я фърла на прасетата! Мамка ти ша еба! Е сега ша дода да та закола!“. Той винаги ми е приличал на декоративното петле, което отглежда навън - мъничко, наперено и злобно. Ама е беззъб и само лае, тоест кудкудяка... Зъбите му опадаха по наследство. Старецът, баща му, си нямаше нито един зъб, преди да напусне този чудесен свят. Когато му беше останал последният, един преден кафяв, дълъг, стърчащ като канара зъб, си умирах да го питам за какво си го държи това отпред - да си пука доматите ли... Той се обиждаше и накрая отиде, та извади и него.
За запоите си чичо ми си имаше страшни приятели, Господ да ги прости момчетата, хептен млади пръднаха в кофетата. Нако и Ерменко бяха бояджии също като чичо ми. Тримата си боядисваха и смучеха ментета, докато от тях замирисваше на камфор и хлорна вар. Изглеждаха чисти, стерилни и дезинфекцирани, когато сутрин се будеха и сядаха несмело край масата да ударят първата биричка, щото иначе не върви работата. Премигваха замислено и не знаеха докъде бяха стигнали с мисленето, преди живителните молекули да се влеят в артериите им. Тогава вече се сещаха за какво са мислели и продължаваха да говорят, да спорят, да псуват, да играят карти, чат-пат да ударят с мечето два пъти по стената, щото трябва и материал да се отхвърля... И да свещенодействат с бутилките. Нако падна от една стълба, докато боядисваше, и умря. А Ерменко пък умря по неизвестни причини.
Но цялата тази компания няма да е пълна, просто ще осакатим действителността, ако не добавим тук и Стефан Белия, Господ да му прощава всички знайни и незнайни грехове, нямаше и петдесет години, когато издаде багажа, горкичкият. Той беше по-специален приятел на чичо ми. За него чичо ми бе готов да изпие три цистерни метилов спирт с антифриз за разредител. Обичах да наблюдавам и да изучавам маратонките на Стефан Белия, защото имаха особена форма. Бяха така съвършено кръгли и изгубили ергономичното си човешко очертание, сякаш ги носеше слон. Всичко у стопанина на тези маратонки бе валчесто и кръгло и самият той създаваше усещането като че ли всеки миг ще се пръсне. Когато Стефан Белия се напиваше горе при чичо ми, очите му изхвръкваха от орбитите, целият се зачервяваше страшно и много убедително и натъртено почваше да твърди: „Аз никога не съм бил това, което не съм и винаги ще бъда това, което съм...“, а накрая, когато виждаше, че по една или друга причина не му вярваш, той си имаше един неоспорим аргумент: „Ако лъжа, си режа главата и я турам на масата за мезе...“ Обикновено в два през нощта, когато всичко, което имаше да се изпива, вече бе пресушено, както си говори за това, което е и което ще бъде, главата на Стефан Белия падаше като отрязана в чинията с остатъци от чушки или гювеч и захъркваше безпаметно космически.
Изобщо, мразя хора, които не пият. Гнусни са ми някак. Познавам такива типове и честно да ви кажа, не искам дори да се здрависам с тях. Ръцете им сигурно са мазни и лепнат. Или пък са влажни и мухлясали. Така например, когато ми се роди син, събрах познати и приятели да се почерпим. Една позната доведе новия си приятел. Каратист. Мухъл с мухлеста прическа и женско гласче. Това създание не само че не искаше да пие, но цялата вечер не близна дори глътка бира. Нещастно каратистче, педалско фенче, помиярче, което няма една мисъл в ръбестата си главичка. Добре, че си тръгна сам, щото щях да го изхвърлям през джама след втората ракия. Да не ме уважи... Да не пийне една чашка за наздраве! Бях поразен. Нещастна курешка. Добре, че моята позната го разбра навреме що за стока е и го заряза.
И изобщо, прав си е старият Фьодор Михайлович, който твърди, че всички, които не пият, са или болни, или подлеци. Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат след жените по улицата, макар че... Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален. Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в подкупно, здравословно и благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш, означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец. Липсата на алкохол води до оглупяване и тежка шизофрения. Изкривяват се представите за света. Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес.
Аз пия. Обичам да пия. Много пия. Ето дори сега съм си пийнал. От обяд почнах на ракийка. После поспах, събудих се и си отворих една биричка, жив и здрав да съм още сто години. Но не съм алкохолик. Наречи ме какъвто искаш - лъжец, неудачник, мечтател, безхарактерен тип, но не и алкохолик. Не бих могъл да бъда. Генетично, разбираш ли, не ми е заложено. Пияница може да съм. Това със сигурност съм. Но не съм алкохолик. Защото аз съм това, което съм и никога няма да бъда това, което не съм... Чакай сега да ти обясня...
Мда, много хубава статия на Николай Фенерски, публикувана в LiterNet.BG
Сър Кристофър Лий смята за най-страшен филм "Бебето на Розмари" (1968 г.) на реж. Роман Полански
Британският актьор е най-популярният филмов Дракула и тази година получи благородническа титла.
Между 50-те и 70-те години на ХХ век той се е снимал редовно в култовите класики на студията "Хамър" (HammerFilms.com), а в днешно време нашумя с роли на злодеи в две свръхпопулярни поредици.
По-младите зрители го познават като магьосника Саруман във "Властелинът на пръстените", както и от новите епизоди на "Междузвездни войни", където играе граф Дуку.
87-годишният Лий обаче споделя пред Си Ен Ен, че от филми като "Убийствен пъзел" с петте му продължения, "Хелоуин" и "Очите на скалите" направо му призлява.
От това, което правят, на човек започва да му се повдига, казва актьорът.Според него в днешно време кръвта е навсякъде по екрана, като лавина, а проливането й става по ужасяващ начин.
Сър Кристофър е категоричен, че навремето кръвта не е била показвана, поради което и страшните филми са били много по-добри.
Онова, което човек не вижда на екрана, е много по-страховито от показаното, убеден е той.
По неговото лично мнение най-страшният филм измежду заглавията, които е гледал, е "Бебето на Розмари" на Роман Полански от 1968 г.
Трилърът със сатанински елементи е заснет по едноименния роман от Айра Левин, а главната роля се изпълнява от Мия Фароу.
Лентата е класирана на второ място в Топ 100 на страшните филми, съставен от сайта TotalSciFiOnline.com в навечерието на Хелоуин.
За №1 е обявена друга екранизация, но по Стивън Кинг - "Сиянието" (1980 г.) на реж. Стенли Кубрик с Джак Никълсън в ролята на неуравновесен писател, който живее в пустеещ хотел през зимата.
"Близо 30 години след появата си "Сиянието" остава несравнимо изследване на изолацията, лудостта и параноята. Скъпите декори, сюрреалистичните визуални ефекти и силната игра на Джак Никълсън допълват филма, който гарантира безсънна нощ на зрителите", коментират авторите на класацията.
На трето място е поставен The Wicker Man със самия Кристофър Лий - оригиналът от 1973-та, а не римейкът от 2006 г. с Никълъс Кейдж.
Предаването на Си Ен Ен за кино The Screening Room припомня, че наскоро Лий засне първия си "Хамър" филм от 30-ина години насам.
Психотрилърът The Resident с двукратната носителка на "Оскар" Хилари Суонк излиза напролет.
На кинофестивала в Рим през октомври пък бе премиерата на Triage - новия филм на реж. Данис Танович, където участва и Колин Фарел.
Източник: VESTI.bg
FACEUP са създадени през 1993 година от Марин-барабани, Симеон-китара, Емил-бас, и Делян-глас и се събира след разпадането на скейт-пънк бандата Термус. Момчетата от FACEUP са силно повлияни от банди като STRAIGHT AHEAD, CHAIN OF STRENGTH, YOUTH OF TODAY, SLAPSHOT, CRO-MAGS и европейските Straight Edge банди FEEDING THE FIRE, MANLIFTING BANNER и NATIONS ON FIRE. Стила на бандата в началото е много бърз и агресивен, което ги различава от HARDCORE бандите съществуващи дотогава, а именно вече добилите легендарен статус Crust Punk групи CONFRONT и DISSIDENT от Варна. По този начин FACEUP полагат началото на Софийската HARDCORE сцена, която и досега остава изцяло повлияна от Американския HARDCORE. Първата изява на бандата е във Варна, където през 1994 FACEUP са поканени от CONFRONT да свирят с тях в едно от първите истински HC/Punk шоута във вече легендарната зала Орбита, която и до момента служи като провеждането на такива концерти. Този концерт все още се помни от всички олдскуул хора във BG HARDCORE, а FACEUP оказват голямо влияние на сцената със тази си изява. През 1994 FACEUP записват по стар "Направи Си Сам" начин демото си "FACE UP TO REALITY", което съдържа доста техни песни от техния начален период, като 2 от тях са издадени в Финландската компилация "DIY HARDCORE" заедно със много банди от цял свят, а вокалът на FEEDING THE FIRE от Холандия, Роб, кани групата за участие на започващия тогава Евро-HARDCORE фестивал Ворц Ен Виц в Белгия, което не се осъществява поради понятни причини, като визи, казарми и т.н. През 1995 година настъпват лоши времена за бандата, като казармата за Емо и Симеон, и инцидента на скейтборд състезанието през 1995, когато Марин, въпреки че стана първи в страната, накрая на изпълнението си, си чупи много лошо ръката и лежи в болница цял месец, като не е ясно дали ще може да продължи да свири. Този едногодишен застой за бандата, се отразява обаче на музикалните предпочитания на групата, която със завръщането си през 1996 показва новата насока на песните си - мид-темпо HC в стила на бандите от Ню Йорк от началото на 1990-те, като KILLING TIME, ранните SICK OF IT ALL, AGNOSTIC FRONT (ерата им от One Voice), МADBALL и по-късно INTEGRITY. Стилът на FACEUP става все по-брутален и това се забелязва в парчетата от този период като DEAD-END STREET, STRENGTH REMAINS и др. През 1996-та преди и Делян да постъпи в казармата групата записва суров вариант на тези песни, които излизат отново DIY от лейбъла на Сашо от LAST HOPE и Делян на сплит касета с LAST HOPE. Това демо въпреки абсолютно ъндърграунд разпространението си се продава много добре, а немската фирма LOST AN FOUND RECORDS кани FACEUP в Германия за запис на мини-албум, но казармата е пак спънка за групата. През 1997 година FACEUP записват и три от най-новите си парчета THE THING OF OURS, PAYED IN FULL и FINAL STAND в Графити студио, но тези песни никога не излизат, въпреки че се разпространяват сред сцената и стават новите новите хитове на групата, която свири на доста концерти редом с LAST HOPE, MEANSTREAM, INDIGNITY, OUTRAGE и др. Привличането на Мартин от SYCOTRIBE за втора китара, още повече затвърдява стила на бандата, а през 1998, когато Емо напуска групата, за да учи, Мартин поема баса, който е неговия истински инструмент, като втора китара идва Пепи Малкия отново от SYCOTRIBE. В този си състав групата преработва всички стари песни и започва да работи върху нови материали, които, както се очаква са още все повече се втежняват, с насока към американския METALCORE правен от банди като HATEBREED, 100 DEMONS, ALL OUT WAR, COLD AS LIFE, разбира се без да имитира тези групи. През 2000 FACEUP намира продуценти в лицето на Пепи WIZARD и Делян Стефанов и влиза в студио Графити, за да запише 10 от най-добрите парчета от периода 1994-2000, които отразява целия път на тази банда от олдскуул песни като DEAD END STREET и STRENGTH REMAINS, през периода 1997-99, с парчета като THE THING OF OURS, PAYED IN FULL, BLOOD RUNS COLD и SKOOL OF THE HARDNOX до последните неща, като OUR END, които отразяват насоката, която групата, поема отсега нататък. Албумът се нарича "STRENGTH REMAINS", и в него FACEUP записват и своята версия на анти-полицейския химн на CONFRONT "Boys In Blue", като знак на уважение към хората от тази група, които помогнаха на за създаването на истинската HARDCORE сцена в България и също така според FACEUP са една от най-добрите, но неоценени български ъндръграунд банди, и също така добри приятели. За записите на албума помагат и други приятели на FACEUP, като небезизвестните Църо (ERA, КРЕШ, SYCOTRIBE, SHEKY & THE BLOODY BOYS, ALIEN INDUSTRY, ROBTF) и Ники Панчев (JACK IN A BOX, PYROMANIA, SYCOTRIBE, RAG DOLLS И SHEKY & THE BLOODY BOYS), които заедно с Марто и Пепи измислят и изсвирват интрото за албума, Сашо от BROTHERS IN BLOOD и STRIDE FORWARD, който партнира във вокалите в парчето OUR END. Албумът е записан от Боби Бончев с професионалните съвети на Марто, Пепи и Църо, които активно участваха в създаването на звука. Групата не се доверява на българските псевдо специалисти по мастеринга и затова албума е изпратен в Белгия в небезизвестното студио MIDAS, където привършителната работа по общото звучене е направена от Тони Де Блок, работил с най-големите имена в Европейската HARDCORE сцена като CONGRESS, LIAR, LENGTH OF TIME, и също така американски групи като 25 TA LIFE, MORNING AGAIN и др. Като за последно в албума е включен и кавър записан на живо на най-великата според FACEUP, HARDCORE група от Ню Йорк, а именно CRO-MAGS, парчето HARD TIMES. "STRENGTH REMAINS" е документация на 9-годишната история на една от най-важните HARDCORЕ банди от България и също така продукт на сериозно Европейско ниво в стила, който групата прави от години насам. Поради многото промени в състава и в стилово отношение бандата решава след този албум да остави името FACEUP да почива в мир и отсега нататък поема в още по-брутална насока, прибавяйки към състава си втори вокал в лицето на Борис от SKINFLICK, преименува се на ВЕНДЕТА, като ще осъществи една отдавнашна идея, да прави HARDCORE на Български. ON POINT RECORDS и WIZARD със гордост представят един от най-силните продукти в екстремната музика на България - FACEUP "STRENGTH REMAINS"…
Фолкън и баща му
Майката на шестгодишния Фолкън Фин, спечелил си в САЩ прякора "момчето от балона", призна при разпит пред съдия-следовател, че цялата история с предполагаемия полет на сина й с хелиев балон, била замислена, за да се привлече вниманието на медиите върху семейство Фин, предадоха световните агенции.
Протоколи от разпита на Маюми Фин бяха предоставени на вниманието на медиите. От тях става ясно, че Маюми и съпругът й Ричард измислили историята с балона преди две седмици. После подготвили трите си деца как да лъжат журналистите.
Семейството си спечели известност, когато миналата седмица балон с хелий, направен от бащата, полетя безконтролно. Маюми и Ричард Фин алармираха полицията, че в балона може би е 6-годишният им син Фолкън. Останалите деца от семейството потвърдиха тази версия. След мащабна операция по преследването на балона, когато той се приземи на земята, се оказа, че в него няма дете, а че Фолкън се криел през цялото време у дома си.
Драмата на семейство Фин обиколи света чрез медиите. Семейството даде множество интервюта. Полицията заподозря, че нещо не е наред, когато Фолкън сподели пред журналисти, че всичко е било нагласено. После съдружник на Ричард Фин също потвърди тази теза и каза, че семейството се нуждаело спешно от пари, защото си мислело, че идва краят на света и искало да построи бункер, за да оцелее.
Сега показанията на Маюми потвърждават тезата, че семейство Фин е злоупотребило с доверието на полицията, и срещу него ще бъдат предявени съответните обвинения.
Въпреки че полето на Хигс не може да се измери директно, ускорителите могат да го възбуждат и да разкриват т.нар. бозони на Хигс, които да видим. Досега експериментите с най-мощните ускорители на земята не са засекли бозони на Хигс, но косвени доказателства сочат, че физиците са изправени пред зашеметяващо откритие.
Повече от година измина от аварията на Големия адронен колайдер, която доведе до промяна на сроковете за провеждане на най-скъпите научни експерименти в историята на човечеството. Впрочем, всички основни проблеми са решени и за декември тази година е планиран сблъсък на първите снопове протони. Началото на експериментите на Големия адронен колайдер ще позволи да се повдигне завесата на тайната над такива загадъчни феномени, като тъмната материя, допълнителни измервания на пространство-време, да се потвърди съществуването на неуловимия бозон на Хигс. Но едновременно с тези основни въпроси на съвременната физика и астрофизика, може да се намери и отговор на къде-къде по-екзотичен въпрос, поставен неотдавна от физици от Института Нилс Бор в Копенхаген и Института за Теоретична физика в Киото, Япония.
Солта на новата теория се заключава в следното. Една от главните задачи, които трябва да решат експериментите на уникалното и безумно скъпо оборудване, е търсенето на бозона на Хигс. Ако потвърди съществуването на тази хипотетична елементарна частица, Големият адронен колайдер ще потвърди справедливостта на Стандартния модел, описващ всички взаимодействия между елементарните частици. Но според мнението двамата учени, създаването на бозона на Хигс ще доведе до катастрофални последствия и по тази причина е невъзможно.
Източник: NEWS.IDG.BG
пълен текст: PCWorld.bg
Ти искаш покои и бягаш, но накрая ще разбереш,
Че някой ден ще трябва да застанеш лице в лице-
С мен
Аз съм твоят проблем от вътре, различната гледна точка в теб,
Завързан съм в теб на възел и съм твоят бунтар проклет;
Аз съм жива оса в ухото, тумор в сърцето на всеки ред;
Излишната част от твоя сив и подреден и тъп живот.
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Аз съм гласът на хаоса, дивия звяр във теб
Парният влак през твоят сън, чук в стената на дните ти.
Виж лицето ми и ще видиш себе си но някой ден ще трябва
да застанеш лице в лице;
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Всяка нощ заставаме лице в лице с теб,
Не можеш да избягаш не можеш да ме спреш.
Ти търсиш и бягаш и викаш и искаш да спра...
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Всяка нощ заставаме лице в лице с теб,
Не можеш да избягаш не можеш да ме спреш.
Достатъчно със собственото осъждане
Схванахме, безхарактерен си, знаем!
Уважаваш тези, които не заслужават
Това е срамно и долно
така че...
Къде е гневът, къде е яростта?
Къде са хората, които системата омайва?
Къде е надеждата за по-добро място,
където обещаха да ни пратят завинаги?
И още болката отвътре
е като 10 мили широка
Толкова приемлив указ
приеми твоята нова реалност
Всички наши лидери са луди
Всички наши хора са с болни мозъци
Инстинктивно следвайки тълпата
Разпространявайки лъжи както
бързо разпространяващите се новини
Уточни искането си, уточни го днес
Последен зов за живот в това място с последна надежда
Великата организация на Глобализацията е на лице
припамвайки хората в клопка, подслушвайки
Края е пред нас
той е черно бял
Ох, едноцветно е като го гледаш
Приеми новата реалност
Разгърни всички войници и танкове
изпратени от неждународни банкери
Всички може да използваме урок от историята
да премахнем шока, внушението и мистерията
Това е паданието на средната класа
Напълно прецакана, следваща нов задник
хранени от слепи законодателства
изготвени от тълпата, която прецака тази нация
Смърдейки чак до Рая
от новините от 6 до повече лъжи в 11
По-добре мисли твърдоглаво, докато завиваш децата
Кажете им, че ги обичате, че си заслужава да да се живее
Да, време е да се пробудим, по дяволите!
Любопитни за повече информация все така бавно разпространяваще се
Няма недостиг на грешни поведения, вълкът се пременя в рехите овчи
Защо гладните не се хранят?
Защо са тези луди мисли в главата ми?
Защо трябва да се сблъскат религия и култура,
и защо не е никой освен Бог на наша страна?
Сега ние сме врагът
И сме близко до свободата на свободата
приеми новата реалност
Не ми пука дали сте като мен или не
Скоро ще бъдеш с лице надолу в собствените си лайна, кръв, пикня и сополи
Слава на Господаря за намаляването на данъците, които ви е дал
докато глобалните привърженици на елита като Буш и Сие ви поробват
Всички сводници просто ни ползват като нищожни евтини курви
Крепейки се на 3 работни места с евтина пиячка и без сън
Таблоиди и библейски фиксации
Задника ти изпада във възторг, след 3 години мъки
Да не кажеш, че никога не ти казах.
Това не е като теб не е имал избор, нали?
Истината боли в света, в който живеем
Никой не е отговорен и всички са опростени
Твърде много от нас са заедно към свободната езда
Ковчегът се преобръща и ни намират в мъртвото вълнение
Задръжте истината в думите на мъдростта
Борете се с властта и майната й на системата!
ДА! МАЙНАТА Й НА СИСТЕМАТА!!!
Автор: Pro-Pain
Песен: The New Reality
Хващам вокалиста и китариста на Settle the Score измежду групите по време на вчерашния им втори концерт у нас. Бъд и Андре нямат нищо против да побъбрят за впечатленията си от българската сцена, колко е различна от германската и разбира се – какво ядат.
Първо – как мина шоуто в Атина?
Бъд: Супер беше.
Разбрах, че сте пътували от там до София с влак. Как беше?
Бъд: Да, наложи се да е с влак. Беше си приключение. Бяхме в спален вагон, но беше безумно тясно. Не можехме да помръднем по време на цялото пътуване. По принцип не пътуваме така, но за тези дати нямахме турбус с нас. Летяхме от Германия до Атина за концерта и сега ще летим обратно от София. Затова пътувахме с влак. Когато не сме само за две отделни дати ползваме някакъв микробус под наем.
Ние тук живеем с идеята, че влаковете на БДЖ са най-гадните на света. Как ви се сториха?
Андре: Ами не. Същите са си в Европа. Супер рядко ги ползваме обаче.
ОК. Сега сте за втори път в България. Какво си спомняте от предния концерт?
Бъд: Беше забавно. Накрая извадихме едни надуваеми чукове и беше голям купон.
Вече минаха две банди от днешния концерт (интервюто го правя по време на Death Squad, Dan Koloff и Melekh вече са забили). Как ви се струва българската сцена?
Бъд: Много ме кефи, че хората подкрепят бандите от местната сцена. От самото начало всички бяха най-отпред и танцуваха.
Андре: А и самите банди бяха много готини!
Бъд: Мисълта ми е, че в Германия не винаги е така. На някои от шоутата се получава яко. Но по-често хората просто седят в кръг около сцената и гледат от далеч, чакайки да излезе хедлайнъра от САЩ.
Тесните вагони на БДЖ едва не причниха дископатии на всички в Settle the Score
Сега сме на улицата, а последният ви албум се казва именно “Back to the Streets”. Какъв е смисълът зад това?
Андре: Цялата идея беше да се върнем към корените. Ние имаме договор с лейбъл, но на практика ние сами си финансираме всичко. Ние си записахме албума, ние си го промотираме, ние организираме концертите сами. Точно като едно време, когато започнахме. И това за нас наистина е хардкор. Това е идеята на тази сцена. И искаме да върнем това усещане в музиката.
Бъд: Има доста хора, които дойдоха на тази сцена, защото метълкора беше модерен. Тук, като се оглеждам не виждам особено много емо-типове, слава Богу, но в Германия това нещо е огромно. Тотална позьорщина. Ние сме приятели например с Walls of Jericho от десет години. Преди около пет години започнаха да стават големи и всички около нас викаха „уууу-ааа имат жена вокали, жестоко”. Ами те си бяха прекрасна банда и преди това, ама никой не им обръщаше внимание.
Е, добре, но това, че сега ги слушат много хора, не е ли всъщност супер за тях?
Бъд: Да, за тях да. На нас обаче ни се губи хардкора покрай тази мода. В началото никой не идваше по концертите им, а сега изведнъж всички се сетиха, че бандата е страхотна.
Казахте, че сами финансирате албума и всичко. Интересно ми е дали успявате да излезете на печалба от всичко това?
Бъд: Не, не успяваме. Никакви пари не излизат от това. Правим турнета – хората ни покриват разходите за път, уреждат ни място, където да спим и това е. Понякога ни идва нанагорно. Например в Гърция е доста скъпо. По-скъпо от Германия. Но ние сме в тази игра заради забавлението. Имаме възможност да свирим музиката, която обичаме, да пътуваме и да се срещаме с различни готини хора от цял свят. Не го правим за пари.
Добре, а за да се издържате какво работите?
Андре: Аз съм продавач в магазин.
Бъд: Работя в социален дом. Помагам на разни хора с увреждания и на стари хора. Налага се да работим. Освен Андре и останалите също работят като продавачи.
Във връзка с разследването ми за правителствените планове за създаване на супер-войници, няма как да не питам какво сте яли като малки. Всички в бандата без барабаниста сте огромни...
Бъд: Здрава германска храна.
Андре: Ама барабаниста ни е грък. Той е по-дребен.
Бъд: Кълна се обаче, той може да яде някакви количества храна, които аз не мога да си ги представя. И при това супер често.
Андре: И доста често ходи до тоалетната после.
Източник: http://t-musicvault.blogspot.com
Мисля, че няма какво повече да се каже относно хардкор сцената... ето това е един пример за хора, които наистина го правят за усещането, а не заради шибаните пари...
H2O: PASSION before FASHION!!!
Събирането на Vendetta несъмнено е едно от най-яките неща, които са се случвали на българската хардкор сцена от известно време насам. И, както се разбира от разговора ми с Дидо и Шута преди репетиция на бандата, тя ще се случва още дълго време.
Бях останал с впечатлението, че се събирате само за едно шоу на Hate City Fest, а сега гледам имате и още дати – Истанбул, Атина и Скопие. Сега да не би да се окаже, че ще се завърнете за постоянно?
Дидо: Не знам. Правим сега това турне и работим върху нови неща.
Шута: Общо взето ще видим как ще минат тези 4 дати.
Дидо: Защото всички сме много заети с други неща и няма да се юркаме много, въпреки че искаме да изкараме още поне един албум преди да се пенсионираме.
А нови парчета за тези 4 концерта има ли готови вече?
Дидо: Да. Ще правим поне 2 парчета – “Ghost Rider” и “Vendetta” (после ги чувам на репетиция и са точно толкова брутално яки, колкото очакваме – бел. авт.).
Доколкото разбрах за концерта в събота сте приготвили и едно чисто ново издание . Всичките ви песни досега – от двата сплита и албума, на един диск...
Дидо: Да. Мина доста време и нещата са се поизгубили и поизчерпали. Затова за тия концерти ще направим едно такова издание.
Шута: Всичко ще е с нова обложка и ще е лимитирано издание – само за тези шоута. Ако има търсене и се изчерпат може да пуснем и още бройки. Това ще е добре, защото всеки ще може да има всичките неща на едно място вече. 3 в 1!
Дидо: Да, ще кандидатстваме с него за спонсорство от Nescafe 3 в 1. (Ебава се – бел. авт.)
Относно концерта в събота – доста хора са надъхани, „Vendetta, уууу, аааа”. Аз такова нещо относно събиране на група от тази сцена досега не бях виждал. На какво се дължи според вас?
Дидо: Оставили сме някаква следа изглежда в България. И го правим, защото реално доста хора го искат. И ще направим поне още няколко лайфа. Щом има очакване това е хубаво. Всеки би го искал.
Шута: Правим го за хората, които го искат.
И преди имаше такива концертни събирания и на BFH, и на Face Up например...
Дидо: Да, правени са. Но сега Vendetta всички сме тук и ни е много по-лесно да работим и върху новите песни и всичко. Преди все сме били разпиляни на разни места. Сега се събираме за кеф. Имаме нужда да го направим. Искаме да избием някаква негативна енергия, която се събира от живота, и това е най-добрият начин. Очевидно на хората им харесва.
Ню уейв влиянията на Vendetta винаги са били характерна отличителна черта на бандата
Правите нови песни, говорите са някакви бъдещи издания... какво става с A.D.I.M. тогава? Или това можем да го броим за същата банда?
Дидо: То си е едно и също почти. Беше си страничен проект, но вече няма време за него. Дори песните, които сме правили за A.D.I.M., ще минат към Vendetta. Ето и Шута има 5-6 проекта, но Vendetta се оказа основното. За всички от нас се оказа най-силното, което сме правили досега. И новите ни песни, част от които са почнати с A.D.I.M., а сега има и такива, които са си на Vendetta, са си точно в нашия стил – има метъл, има хардкор. Ние това слушаме. Имаме влияния и от хип-хоп, и от пънк, и от ню уейв.
Не мога да не ви питам глупости, така че – какво мислите за хардкор сцената в момента?
Дидо: Не мисля.
Шута: И аз не мисля за това нещо.
Дидо: Всеки да си прави, каквото му се прави. Ако има публика, която да му се кефи – супер.
Шута: Ако искате идвайте по концерти, ако не искате не идвайте. Юнити-мюнити – 98-а година беше това нещо. В момента няма смисъл. Който го кефи ще прави концерти и с хора, и без хора, и да го купуват, и да не го купуват. Ние така или иначе си го правим.
Дидо: Въпросът е хората да правят нещо интересно и това, което чувстват и им идва от вътре. Ако става яко – става. То винаги си личи, когато не е искрено.
Шута: На който му харесва – харесва. Ние просто свирим и нямаме проблем с никой. Вече сме на малко по-друга възраст.
Дидо: Ние за тази сцена сме направили много от нещата, които тя представлява тук. А сега дали някой ще ни вика, че сме хардкор или не сме хардкор... има по-важни неща в живота. Имаме семейства, приятели, работа, живот, с който да се борим. Хардкор сцената е просто...
Шута: Не, че сме в страни или вкарваме някакво пренебрежение.
Дидо: Стана много преиграно, а и този въпрос за сцената е доста изчерпан. Какво да говорим за това? Ние се занимаваме с това от 93-94 година. Какво ли не ни е минало през главата, какво ли не съм видял, какво ли кой ли не е говорил.
Аз имах предвид по-позитивно, да кажете примерно – еди си кои си са яки...
Дидо: Няма какво да казваме. Шута подпомага половината от групите, издава ги. Ние сме помогнали на всеки, който е можело и е трябвало. Има малки, има нова сцена – те вече я градят. Ние каквото сме направили, сме го направили. Вече други трябва да се занимават със сцената. Това е новата сцена. Аз самия вече почти нямам време да идвам по концерти. Шута е по-близко. Но, евала на всички, които се занимават. Нека се занимават по-дълго време. Иначе прав им път и успехи в живота. Важното е да се правят яки неща. За мене винаги най-важното е било да правя нещо, с което да представям сцената си на ниво. В смисъл – като те чуят някъде на запад или някъде си въобще, да си кажат: „Е, тия българите наистина са светнати и правят нещата както трябва”. А не просто да хванеш Hatebreed, да изкопираш няколко рифа, няколко текста, да изкопираш един външен вид и после на сцената е лесно заради това юнити. Хората трябва да те подкрепят и готово. Важното е да правиш нещо, което се откроява. Защото всяка сцена, която се е записала в историята на хардкора, по някакъв начин го е направила това нещо. Затова се знае полската сцена, белгийската, нюйоркската, бостънската. Защото тия хора са направили нещо стойностно и са представили своя град и своята сцена.
Източник: http://t-musicvault.blogspot.com
0.1 л. - demo version
0.25 л. - trial version
0.5 л. - personal edition
0.7 л. - professional edition
1.0 л. - network edition
1.75. - enterprise
3 л. - for small business
5 л. - corporate edition
Кофа водка - extreme edition
Море водка - global edition
Шкембе чорба - Recovery tool
Закуска - plugins
Бира - patch
coca-cola, fanta, 7-UP - троянски вируси.
1. Винаги имаш приятел, при който е по-добро, отколкото при тебе
2. В повечето случаи правят това, което искат, а не това което желаеш.
3. Винаги помним за първата която сме имали.
4. Както в жената, така и в компютъра трябва да вложиш доста пари.
5. Ако имаш нещо добро - ще ти завидят.
6. След кратък промеждутък то време, вече искаш нещо друго - по-добро.
7. Както жената, така и компютъра говорят на друг език
8. Както жената, така и компютрите винаги се харесват на мъжа, но винаги има изключения.
9. Съществуват различни формати, размери, форми, тегло, цвят...
10. Както жената, така и компютъра заемат телефона за дълго време.
11. Както при жената, така и при компютъра - по доброто е по-скъпо.
12. Както у жената, така и в компютъра има отвор за дискети или за..
13. Както жената така и компютъра харесват картички (кредитни, PCMCIA и други).
14. Както жената така и компютъра ти заемат по-голямата част от времето.
15. Вътрешната им логика може да бъде разбрана само от създателя им.
Диалог между програмист и жена му
Прибира се той:
- Gооd еvеning dеаr, I`m nоw lоggеd in.
Жена му:
- Купи ли хляб?
- Ваd соmmаnd оr filеnаmе.
- Нали те помолих сутринта!
- Еrrоnеоus sуntах. Аbоrt?
- Какво става с новия телевизор?
- Vаriаblе nоt fоund...
- В края на краищата, дай ми кредитната си карта да отида до магазина
- Shаring Viоlаtiоn. Ассеss dеniеd...
- Ти мен обичаш ли ме, или обичаш само компютрите, или издевателстваш над мен?
- Тоо mаnу раrаmеtеrs...
- Защо ли се омъжих за теб.
- Dаtа tуре mismаtсh.
- Направо си отвратителен..
- It`s bу Dеfаult.
- Какво става със заплатата ти?
- Filе in usе... Тrу аftеr sоmе timе.
- Аз на теб каква съм ти?
- Unknоwn Virus
Баби чатят:
БАБА НЕТКА - Чатке, как си ма, какво праят децата?
БАБА ЧАТКА - Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
БАБА НЕТКА - Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е
утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
БАБА ЧАТКА - Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
БАБА НЕТКА - Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме.Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
БАБА ЧАТКА - Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за
рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!
БАБА НЕТКА - Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да
компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емотикона. Ще ми
услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА - Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА - Не помня такова нещо, бе Чатке!
БАБА ЧАТКА - Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА - Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА - Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!
БАБА НЕТКА - Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА -Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА - Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА - Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА - Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА - Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА - Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА - Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА - Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА - Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА - Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА - Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА - И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА - И компютъра!
БАБА НЕТКА - Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА - Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...
(кълнейки се излизат)
Преди малко видях следния въпрос в Стани Богат:
С какъв артикул в интернет аукцион се прочу ученичката Зоуи Пембъртън...
сред отговорите беше: Баба й... реших да проверя и наистина ... предложила баба си О_O ето статията по тая тема:
Десетгодишната Зоуи Пембъртън от Великобритания се опита да продаде баба си чрез онлайн аукциона eBay, съобщи британският вестник „Сън". В анонса към "офертата" Зоуи описала баба си като "малко досадна, но все пак приятна жена, която обича да решава кръстословици". Въпреки видимо шеговитата форма на предложението, от еBay го свалили само час по-късно и написали , че сайтът "не допуска търговия с хора". За времето, през което "офертата" била активна, са били регистрирани няколко наддавания. "Обявих баба за продан, тъй като не можех да гледам любимите си ТВ предавания с непрестанното й дуднене. Колко бих могла да получа за нея ли? О, не знам. Може би... 99 пенса", казва Зоуи пред изданието.
Баща й Томас Пембъртън пък добавя: "Всичко това беше просто шега. Истината е, че баба и внучка са в прекрасни отношения".
Още едно подранило пожелание... ама карай.
[10.10.2009 г. 23:59:59] Радост каза: КРИИИИС, Честит рожден ден (sun)
(е*аси ,сега трябва да напиша баналното пожелание,каквито всички други 'човеци' пишат.. )
Еми,да си жив и здрав, много любов и дано всичко се нареди както трябва с Франческа (май така беше the name ;/ ),,успех в учението (до тук най-важното) и всичко онова,което ти искаш да СТАВА така както ти искаш :> (знам,че искаш алкохоооооол ; D ) .. да духаш свещите,макар че май вече си голям за свещи и трябва нещо друго да духаш,хаха ...
А и да си отвориш собствена пивоварна,beeeer beeeeeer and more beer ^^ ама честно казано се съмнявам ,ако си шеф на пивоварна дали няма да е фалирала още на първия ден,поради недостиг на матИриал,който ти ще си изпил, хахаха
обичам те, и съм благодарна ,че те има : ) ( h ) (hug)
Тъъъ... много по-удобно е да си спреш известяванията... иначе до сега щях да имам поне 30 съобщения с "4рддд, жив здраав" и тем подобни простотии от няк'ви непознати... то си личи, кои са ти наистина приятели. Другите да не те бъркат.
Има още цял ден... дано да няма спам вълна, че тогава я загазих.
А да... моето слънце пак няя пропише (: яко, к'во х)
Gabana - Пълен Кретен
Ш.С. Радост и аз се радвам, че се познаваме х)
[22:44:48] [SLCrew]Grim <3 Hate =][RBC][LionHeartedCrew] изпраща файла "Redound - Сам Срещу Всички.wmv" до участниците в чата.
Е, приех аз файлчето от братчето ми и си го пускам...
и к'во да чуя и видя... вместо новия клип на Redound...
клипче с мой снимки от гостуването ми при него
и песен: Илиян - Happy B'day
WHAT THE HELL?
Т'ва ще е най-якия поздрав за рожденния ми ден... просто уникален :D
въпреки, че компа не харесва чалга и влачи песента след 2-3 пускания
продължавам да си го пускам пак и пак ... оп са.. пак пак... :D
Подранил малко брата с подаръка ама му се спяло и решил ся да го прати..
разбирам го х) важен е жеста, а жеста е... един голям кур (mm) x)
Happy B'day ръга да ръга да ръда так так ... дай пак и пак ;>
...
...
...
Благодаря ВИ и на двамата за поздрава! (на теб брат и на жена ти : ) )
Докато навърша 19 години... ехх....
и к'во, к'во? Ся да видим кои ще се сетят да ми го честитят.
Спрях си известяванията навсякъде. Писна ми разни непознати да ми честитят и пращат поздрави само, защото им подсказало, че имам рожден ден... нека хората сами се сетят.
Ама не ми и пука май кой знае колко... само от някои хора очаквам да го направят и бих искал да се сетят. Останалите... духайте бе, дреме ми.
Слънцето ми и то откакто каза, че ще разреши проблема с "39" ник'во повече не се обади... няма да се сети и за след 3 часа и 47 минути к'во има. Абе..
BE HAPPY - DRINK RAKIA - FUCK EEEVERYTHIN' (:
FRIENDS BEFORE HOES!!! - както каза един пич, който ми липсва от Тексас...
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша. Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинджангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Построен е в Шуменския университет по случай Международната година на астрономията.
Единственият по рода си у нас слънчев часовник беше открит в Шуменския университет. Построяването му е една от инициативите за отбелязване на Международната година на астрономията.
Слънчевият часовник е с диаметър шест метра и е изчислен да показва локално слънчево време. Външната му скала показва зимното часово време, а червените кръгчета във вътрешната скала -лятното време.
"Самото присъствие на часовника е достатъчно за студентите вече да имат представа за един нов начин, древен макар, но един друг начин, който може да се използва за грубо определяне на времето", коментира проф. Владимир Шкодров, създател на Астрономическия център в ШУ "Еп. К. Преславски".
"По посока на сянката на гномона може да се определи времето през деня - колко е часа, а по дължината на сянката може да се определи сезона", обясни Сунай Ибрямов, студент в 3 курс, специалност Астрономия.
В момента на лятното слънцестоене сянката на гномона е най-къса и достига до първата жълта линия. С приближаване към есенното равноденствие сянката му нараства.
"И така, докато се стигне до момента на зимното слънцестоене, когато сянката е най-дълга, защото слънцето е най-близо до хоризонта", каза проф. Дияна Кюркчиева, председател на Съюза на астрономите в България.
Интересното астрономическо съоръжение е достъпно за всички, които искат да си сверят часовника.
Бронзът се явява заместител на женските устни
|
Той е известен. Прякорът му е емблематичен. Уличния живот пък е част от неговата същност. Всеки го е виждал или е имал досег до него в някое от градските барчета, които обикаля редовно. Едната му ръка е винаги подадена с молба за стотинки, докато в другата шумоли пакетче с бронз. Онова така “вълшебно нещо” без което не може Зоро. Той е на 23 години. Зодия Везни. И като всички представители на този зодиакален знак Зоро е голям романтик и мечтател. Истинското име на известния сред шуменците младеж е Реджеб Мустафа Ахмедов. И все пак… Зоро си е Зоро. Хобито му, особено през летните дни са “бизнес обиколките”. От сутрин до вечер обича да провежда “мотивационни разговори” със случайни минувачи. Мотивационни до степен “бръкни си в джоба и ми дай левче, че съм гладен, а и нямам пари за бронз”.
|
СЪДБА: “Уважават ме в този град. Хората към мен се държат много добре! Направо супер! Все едно си виждат детето!”, казва Зоро, забравяйки времето, когато често невръстни бандити от града са гримирали в синьо неговото лице. Тази естествена маска е била причината за появата на легендарния му прякор. |
Срещнахме се със Зоро случайно. Въпреки силната си кашлица той реши да сподели неволите си с нас: “Вчера съм изкарал 16 лв., днес нищо не съм направил, защото ходих на гарата да си “зареждам бензина” (кашля неистово). Да си купувам бронз, де! Струва 80 стотинки пакетчето (вади го от пазвата си и започва да вдишва от него).
Не кашлям от
бронза, просто не съм си пил
алкохола днес.
Свикнал съм лятото да пия по бутилка червено винце на ден. Хората го пият през зимата, ама аз го обичам в жегите. Много е полезно така, ама другите не разбират и ми се чудят. Купувам си алкохола сам. Бронз дишам от 8-годишен, вече го правя всеки ден, пък и така си обикалям по центъра. Минавам из града и гледам женичките с късите поли и да ви кажа, става ми друга работа, хубава работа. Успокояват ме и ме разбуждат. Аз вечерно време мисля само за тях. Разбужда ме Софи Маринова от известните. Искам да си хвана едно хубаво гадже, да си легнем, да се прегърне с мен и да си вдига краката до тавана. Аз съм казал, че ако взема хубава булка – отказвам бронза.”, започна разговорът ни Зоро, показвайки оределите си зъби в широка усмивка.
За началото на бронзовата си страст Зоро разказва, че се зарибил от свой приятел, докато живял в пансион. “Първият път когато вдишах бронз започнах да повръщам и да пикая кръв. Лежах в болница, но на третата инжекция избягах. Скочих от втория етаж”, спомня си 23-годишното момче. То не пропуска да отбележи и репликата на майка си след този случай: “Браво, моето дете! Аз направих борч, за да те лекувам. Исках да ти помогна, а ти все път към гроба търсиш!” Жената се уповава на вярата си в Бог и не губи надежда, че синът й ще влезе в правия път. За разлика от нея Зоро е категоричен: “Няма го вече Тодор Живков, няма я управията.”
Точно преди 2 години известният Реджеб се жалваше, че от 8 сутринта до 14 ч. следобед работи като метач на гробището.
За труда си получавал по 36 лева
на месец, а от просията си
докарвал по толкова, ама на ден.
Зоро твърди, че част от спечелените пари обикновено дава на майка си. “Тя купува олио, хляб, лук, лещичка и бобец”, не пропусна да спомене Зоро, докато “апетитно” вдишваше от пакетчето. Той определя майка си като “най-грижовната жена на света” и като невероятен майстор в кухнята. По думите му двамата живеят скромно в кв. Бялата пръст, но според запознати къщата им била голяма и добре обзаведена.
“Имам покрив над главата си, което е и най-важното”, доволно се усмихва той. С наближаването на рождения си ден (макар да е чак през октомври) Зоро, подобно на всяка предходна година, си пожелава едно и също. Идеална жена. Според него тя трябва да умее: “Да пере дрехи и… да спи с мен! Искам да спя с жена!”, повтаря младежът, който въпреки, че определя себе си като “турски циганин”, предпочита да ходи единствено на църква. Често се моли на Господ, за да го пази от болести, беднотия и… бандити.
По време на разговора ни Реджеб започна да рецитира стихотворението “Аз съм българче” в следния вариант “Аз съм българче, обичам на’ще планини зелени, циганин да се наричам, първа радост е за мене.” Освен стихове, Зоро знае и песните на своя фолк идол Константин. Всичко би дал един ден да е на неговото място на сцената.
Зоро редовно става обект подигравки, но и често яде и бой. “Докато бях в Стара Загора ми избиха два зъба, имам и много шевове по тялото.”, спомня си “шуменската легенда”. Зоро се отличава от останалите и с невероятната си логика в обличането. “През зимата ходя с много къси панталони и потници, а през лятото с дебели дрехи, шапка и яке. Ами, просто ми е хубаво така. Всеки ме уважава в този град, а и в много други градове, и на гробищата ме уважават. И за Бог да прости ми дават или взимам от гробовете, ама те нямат нищо против. И там съм бил, и там съм работил. Хората към мен се държат много добре! Направо супер! Все едно си виждат детето! Евалла им на тях – ядене ми дават, стотинки ми дават, много работи ми дават”, усмихва се Зоро.
Единственото, което му тежи в
голямата му и уютна къща е,
че няма любима до себе си.
“Това ме побърква, а бронзът ме оправя бързо. Станем ли гаджета с някоя девойка спирам бронза веднага. Наистина.”, обещава тържествено Зоро и продължава да вдишва от торбичката.
Анкета: Кой е Зоро?
 | Татяна Димитрова: Зоро е един младеж, който навремето беше сред най-известните просячета в града. В момента може би е на 22-23 години. Идвал е при мен за стотинки. Отдавна не съм го виждала. |
Венелин Димитров 19 г.: Виждал съм го, много ясно. От Шумен съм, все пак. Зоро ходи из градската градина. Това момче никога не знае къде се намира. Дразни ме, защото е паднал и под нивото скитник. Не смятам, че трябва да се разхожда сред хората с тези наркотици в ръце. Това е недопустимо. |
|
 | Сейфин Тенеров, 14 г.: Не знам кой е, не познавам такъв. |
Сияна Данаилова: Един циганин, който ходи из центъра и диша бронз. Прилича ми на човек, който не е много добре с главата и който няма много приятели. Той носи винаги дебели дрехи, балтони и пуловери, дори през лятото. Един път ме притесняваше, не можех да си вляза във входа заради него. Сигурно беше дрогиран. |
|
 | Румен Димитров, 15 г.: Знам го, разбира се. Не го познавам лично. Само съм го виждал как диша бронз и проси из центъра. Лудо е момчето. Не мисля, че на просяците трябва да им се дават пари. Така се стимулира техния мързел. |
Източник: Вестник Шуменски Показател (pokazatel.net)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Всичко за мен
- angelicxhc
- К'во да се описвам... ще използвам старото клише - "Нека другите кажат какъв съм". Не че съм некъв дет се прави, а просто ме мързи да пиша... и 1200 знака.. не съм по кратките описания, ха-ха. Само мога да кажа, че съм човек, който не се вписва в познатите рамки на обществото, мога да разчупя доста психиатрични теории с действията си.. изключително много обичам приятелите си и семейството си. Ако искате още - еми драскайте, четете публикациите... бла-бла :)