Angelic

Преди 8 часа, докато чаках 1 приятел пред денонощния магазин да ходим с компанията да пием с компанията, станах свидетел съвсем случайно на един разговор. Разговорът бе между собственика на денонощния, който тъкмо идваше на проверка и един на пръв поглед изглеждащ - клошар.
Ето какъв бе разговора:

Собственика (за по-кратко С): Ей, педераст!
Нещастният клошар (за по-кратко К): (гледайки недоумявайки) Вече така ли ще си говорим?
С: Педераст!
К: мълчание
С: Какво става, няма къде да отидеш? Изгониха те?
К: Отивам да умирам.

С: Що не си при любовницата, а?
К: Бях при нея... изгони ме.
С: Ааа, изгони те, а? Малко ти е, малко... е тука ми идва да ти ударя един, ама като те ударя ще те убия е тук тей на на място...
К: Давай... без това ще ходя да умирам някъде... по-добре тука, веднага.
С: Ходи се разкарай, скочи от някъде... педераст долен... (и си влезе в денонощния за да извърши проверката)
Клошарят през това време го гледаше, докато не се скри зад едни завеси (явно склада).
Гледаше го... с очи пълни с болка, но от устните ми сякаш искаха да изскочат ругатни. Сякаш му идеше да го убие заради тежките думи, който му бе казал. Но в същия момент се осъзна, придоби пак същия нещастен, смирен вид. Явно си бе дал равносметка, че приятелят му е прав и наистина е боклук. Започна да крачи надолу по улицата и изчезна след няколко минути сред останалите хора...

Горкия човечец... в 1 миг живота му рухва, заради собствената му глупост. За един миг престава да има смисъл да живее, 1 миг и всички го забравят, 1 миг и всичко отива по дяволите... нарамил някакъв сак отива към сетния си час...
Надявам се да бъда достатъчно силен и мъдър за в бъдеще и да не допусна това да се случи с мене...