Angelic

За блог статията по-долу Maria Peeva е получила обаждане от адвокатката на г-н Арабаджиев с обяснение, че възнамерява да заведе дело срещу нея, ако не свали статията "Как Вълчо изяде ол инклузива". Уверете се сами, дали повествованието за Елените не показва 1 към 1 нещата не само там, но и на почти цялото ни Черноморие! С цел да не изчезне тази статия и в протест към пишман-мафиотите в тази държава я записвам тука, ако някой подкрепя да разпространява :). Цитирам оригиналната статия.

Maria Peeva August 29 at 2:02pm · Sofia · Един татко ми разказа на ушенце тази морска приказка. Приказка, ама от онези, на които не знаеш дали да се смееш, да плачеш, или просто да се завиеш презглава с надеждата, че ще се събудиш и всичко ще е било само лош сън! Брррррр, ол инклузив ли казахте?

Как Вълчо изяде ол инклузива

Всяка детска приказка започва с един лош Кумчо Вълчо. Нашата започна с един Вълчо, ама Арабаджиев, по-известен като Ветко.
И ние като другите всяка година имаме дилема:
А) Дали да ходим на море с детето
В) Ако сте отговорили вярно на първия въпрос, то къде?
С) С кого?
Ако сте забелязали на този въпрос жената винаги има готов отговор. Но отказва да го сподели и предлага на мъжа да избере локацията. Не за друго, но той със сигурност ще се издъни и ще падне едно приятно триене на сол. Тъй като мъжът не е вчерашен обаче, започва да чете БГ мама с илюзията, че щом другите жени са харесали локацията, то няма начин и неговата да не си падне по нея. Речено-сторено – бъркам в БГ мама и започвам да чета форума „Къде прекарах лятната си ваканция“. Еврика, попадам на „Елените“. То не е безкраен плаж, бунгала на пясъка, прекрасна храна, няма коли и децата тичат на воля като пеперуди из безкрайния парк на въпросния Вълчо. За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало? Зер кефът на децата може да има цена. Месец по-късно и 1600 лв. по-малко вече сме на входа на „Елените“. Очаква ни първата изненада. Колата се паркира на платен паркинг (10 лева дневно), около два километра от бунгалото. Хубаво, няма да има коли в комплекса, децата ще тичат по безкрайните поляни. Само тия осем куфара как ще ги пренесем. Комплексът обаче има готов отговор. Специална голф количка търкаля багажите до мястото за настаняване. Малката тайна обаче е, че въпросната голф количка е нещо като булка, преди да й свалиш роклята, изкуствените мигли и повдигащия сутиен. В смисъл – услугата е еднократна и окончателна. Всяко следващо придвижване извън комплекса е малък туристически поход – 5 километра в двете посоки, с дете на гръб и 66 пояса увити около врата. Настаняваме се към 14 часа и се засилваме към ресторанта. Там ни очаква греда №2 – храна няма. Няма и откъде да купиш, тъй като „сме ол инклузив“, нали разбирате, и затова ресторант няма. Всъщност имало – на около три километра от бунгалото, след баир, голям колкото връх Мусала. Но, гладът не подбира. Изпотени, жадни и гладни стигаме до този кулинарен Граал. Където ни сефтосват с малко „Узо“ за 8 лева и мешана скара за 18 лв. Преглъщаме и плащаме. Нали е еднократно. Засилваме се към плажа, където казват, алкохолът бил без пари. И е така. Само дето алкохол е доста силна дума за това, което ни продават. Асортиментът на трите барчета включва мастика, мента, водка и съмнителна пикня, която наричат бира. Общото между трите високоалкохолни напитки е, че се наливат от три бидона и нямат марка. Вкусът е близък с изключение на мастиката, към която очевидно е прибавен анасон. Младежът ми предлага да ми налее в три!!! двулитрови бутилки, за да не съм се разхождал до бара. Услужлив, един вид. След кратка дегустация установявам, че за пиене става само ментата. На другия ден няма да съм на същото мнение, но още не го знам. Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат. Няма каки по цици, то всъщност няма никакви каки, а само заблудени семейства с деца. Вечерта започва с неочаквано откритие. Има бар. Един на брой, в който можеш да си купиш алкохол, различен от сурогатите по алеята. Лошата новина, която ще разберем по-късно – барът работи до 10 и точно в този час гасят лампите. Само дето не пускат химна, за да изгонят последните, като в кръчмите по социализма. Но…спри сърце, часът е само 6 следобед, има джин и времето сякаш е спряло. Изведнъж барът се опразва. Време е за храна. Поведени от колективния дух, ставаме и ние. Храненето тук прилича на някъв дивашки ритуал. Заведението предлага четири манджи, а особеното е, че те не се променят през цялото лято. За по-чувствителните стомаси има една малка скара. Пред нея обаче се вие опашка от около 100 души. Ако нямате нерви, то изборът е манджата. Очевидно вкусовите качества търпят подобрение, защото всички масово си взимат една, словом една, чиния и в нея смесват от четирите подозрителни субстанции. За разкошотия отгоре се слагат домати, сирене и люти чушки, които както е известно оправят всякъв вкус. Алкохол няма, освен една розова субстанция, на която й викат червено вино, разбирай вода с оцветител. Но….имаме купони за ресторант „А ла карт“ и не се боим да ги използваме. Питаме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че трябва да се запишем предварително. Речено, сторено. На следващия ден сме във фоайето на основния хотел. По средата стои една маса, а на нея учтив младеж. Изчакваме съвестно стотина руснаци и иде нашият ред.
– Вие от коя стая сте?
– А с кого сте?
– А трите му имена какви са?
– На колко е години?
– Кога се настанихте?
На четвъртия въпрос единият от моите приятели предлага да му изпрати CV, за да не се мъчи да пише. Не се приема.
– Къде искате да вечеряте? – пита младежът. В барбекю – ресторанта, отговаряме в хор.
– Ееее, точно там не може. Много наплив, обяснява приятелски момъкът и предлага да посетим въпросното заведение от 14 до 16 часа.
– Ми тогава децата спят.
– Е, тъкмо ще се позабавлявате (намига тарикатски) – Значи мога да ви уредя в ресторант „Созопол“ от 19 часа, ама приемете го като приятелска услуга, казва разпоредителят.
„Созопол“, „Созопол“, казваме ние примирено.
И това не се приема.
– Ама утре.
– Утре, утре, кимаме с глава.
Решаваме, че няма да ходим на ресторант, но ще хвърлим децата в детския кът. Има такива, разбира се. Дори два. Но….работят от 2 до 4 следобед. На въпроса „Защо“, ни се отговаря с отработен жест – тогава работят аниматорите. Ама децата спят? Ми да си спят. Вечерта решаваме да разпуснем по мъжки. Жените ще гледат децата, ние ще видим как е дискотеката. Пием по две в платения бар, гасим лампите, заедно с бармана и се отправяме към….детския клуб, който вечер работи като дансинг. Защо е така, лъсва на влизане. Ами целият бар е в плочки, а столовете са класическа тръбна мебел в стил Дупница от началото на 90-те. Вероятно защото по-лесно се чисти след руснаците, които са 90 на сто от всички посетители. Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори. Естествено, алкохол не се продава, а се разлива от бидоните на корем. Но, млъкни сърце. Туй наше вечно утре, утре, както е писал Шекспир, наближава и ресторант „Созопол“ чука на вратата. Менюто на ресторант „Созопол“ е нещо като луксозен френски ресторант. В смисъл – предлага две ястия – шопска салата и мешана скара. Приготвени предварително и в частност предния ден. Има и вино. Едно. От винпром „Карнобат“, но пък на цената 30 лева шишето. Има и узо. Пак на 8 лева малкото. Но пък има….Има и площадка, на която да тичат децата. От първокачествен мрамор с около 60 остри ръба и стълби. Първата жертва е Борис, който успява да падне на устната си, да я разбие и да залее с кръв заведението. Отнасям го на ръце до бунгалото, но вече няма и купон. Изяли сме го и „А ла карт“ повече не ни се полага. Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара. На въпроса ми към едната клета женица дали няма да го изхърли, ми се обяснява, че това се прави веднъж седмично. Пак толкова се сменят и чаршафите. Навици, смееш ли да критикуваш. На третия ден стоим тъжно пред бунгалото. Детето с уста като Майк Тайсън подмята камъни, които си е събрало от плажа. Налял съм си два литра мента, а моите приятели са допринесли с два литра мастика. Гладни сме, но добре, че благоверната се е сетила да вземе една тенджера домати от столовата. Умница! То е забранено да се изнася, ама тя ги скри в плажната чанта. Та стоим си тъжно и се питаме: Нали в детската приказка има Ловец. Защо не се сетихме да вземем по една пушка, пък да му турим края на тоя ол инклузив подобаващо?

Автор: Ловеца
Снимката е от интернет.
източник Mama Ninja


----------------------------------------------------------------------------------------------------
Както е казал Роберто Савиано относно мафиотите :
"НЕ ВЛИЗАЙТЕ В БАРОВЕТЕ ИМ! НЕ ХОДЕТЕ В РЕСТОРАНТИТЕ ИМ!"

Днес (16.02.2010 г.), в гр. Шумен, Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" от 15:30ч, бе проведена беседа на тема "Младежта против агресията и войните". Участие в беседата взеха младите членове на младежки руски клуб "Наследство", ръководителката на руски клуб "Славяни 2000" - Тамара Стилянова, директори и училищни ръководители от няколко училища от областа, които бяха придружени от група малчугани съпричастни към провелото се мероприятие.
Преди започването всички присъстващи излязоха да окачат символично камбанки на дърветата пред библиотеката, които символизираха радостния камбанен звън на малки камбанчици, а не тъжния тежък звън на църковна камбана. За фон на дискусията на плазмата на стената се редуваха покъртителни снимки, показващи положението в Сев. Осетия и Чечня. По време на беседата имаше сълзи и огромна тъга, когато две жени разказаха преживяванията си от войната и жестокостите, които са видели. Една от тях има три деца, две от които от 15 години не може да намери. Искренно се надяваме до майчината й гръд отново да се допрът главичките на двете й изгубени деца, живи и здрави.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА РЕДАКТОРА:

Ъм.. аз първо ще да разкажа как ми мина и денят, че все пак си ми е блогче : )
Преди да започне беседата - аз и моят приятел (Делян), с който бях, си купихме биричка естествено, защото много се бяхме притеснили ;D. По-късно пък се притеснихме, че в залата ще ни се доходи до WC и хептен се филмирахме, при което решихме да релаксираме с музика... хубаво се надъхахме с "What We Feel - Вместе Против Фашизма / MD Beddah - Просто Прасе" и се запътихме към репетиционната. Нашите си изказвания (на мен и Делян) минаха що-годе добре. Няма какво да обсъждам останалите изказвания, само това, че по време на изказването на едно момче-македонче, което се затрудняваше с речта, се чу тихият смях на двама участници в дискусията и ми идеше да им извия пе***ските вратове.
Но не мога да не обърна внимание на двете жени, които имали нещастието да живеят във време на война разказваха какви жестокости и издевателства са видели, как са се прехранвали и др. Една от тях разказа за втората световна, когато в кладенци са натъпквали буквално като в буркан хора и са ги затрупвали. Стоновете им отеквали с дни из околностите... тя, сестра й и майка й се прехранвали с корени на растения, иглички на борчетата, 1 хляб на седмица и др. Мизерията била голяма.. Втората жена разказа за Чечня и Осетия, как криела децата си от войниците, била удряна с приклад по главата, ръката й била счупвана, виждала изнасилвания на млади девойки... грозна картинка, много натоварващ разказ.

Един стар Чероки учел внука си за живота. "Вътре в мен се води битка", казал той на момчето.

"Това е ужасна борба между два вълка."

После обяснил.

"Единият е зъл - той е гняв, завист, мъка, съжаление, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, негодувание, малоценност, лъжи, фалшива гордост, надменност и его."

Той продължил.

"Другият е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, топлота, доброжелателност, разбиране, щедрост, истина, състрадание и вяра. Същата битка се води и вътре в теб - и във всеки друг човек."

Внукът се замислил за малко и после попитал дядо си: "Кой вълк ще победи?"

Старият Чероки казал просто:

"Когото нахраниш."

Еее т'ва е :D :D :D