Angelic

Бронзът се явява заместител на женските устни

Той е известен. Прякорът му е емблематичен. Уличния живот пък е част от неговата същност. Всеки го е виждал или е имал досег до него в някое от градските барчета, които обикаля редовно. Едната му ръка е винаги подадена с молба за стотинки, докато в другата шумоли пакетче с бронз. Онова така “вълшебно нещо” без което не може Зоро. Той е на 23 години. Зодия Везни. И като всички представители на този зодиакален знак Зоро е голям романтик и мечтател. Истинското име на известния сред шуменците младеж е Реджеб Мустафа Ахмедов. И все пак… Зоро си е Зоро. Хобито му, особено през летните дни са “бизнес обиколките”. От сутрин до вечер обича да провежда “мотивационни разговори” със случайни минувачи. Мотивационни до степен “бръкни си в джоба и ми дай левче, че съм гладен, а и нямам пари за бронз”.

СЪДБА: “Уважават ме в този град. Хората към мен се държат много добре! Направо супер! Все едно си виждат детето!”, казва Зоро, забравяйки времето, когато често невръстни бандити от града са гримирали в синьо неговото лице. Тази естествена маска е била причината за появата на легендарния му прякор.

Срещнахме се със Зоро случайно. Въпреки силната си кашлица той реши да сподели неволите си с нас: “Вчера съм изкарал 16 лв., днес нищо не съм направил, защото ходих на гарата да си “зареждам бензина” (кашля неистово). Да си купувам бронз, де! Струва 80 стотинки пакетчето (вади го от пазвата си и започва да вдишва от него).

Не кашлям от

бронза, просто не съм си пил

алкохола днес.

Свикнал съм лятото да пия по бутилка червено винце на ден. Хората го пият през зимата, ама аз го обичам в жегите. Много е полезно така, ама другите не разбират и ми се чудят. Купувам си алкохола сам. Бронз дишам от 8-годишен, вече го правя всеки ден, пък и така си обикалям по центъра. Минавам из града и гледам женичките с късите поли и да ви кажа, става ми друга работа, хубава работа. Успокояват ме и ме разбуждат. Аз вечерно време мисля само за тях. Разбужда ме Софи Маринова от известните. Искам да си хвана едно хубаво гадже, да си легнем, да се прегърне с мен и да си вдига краката до тавана. Аз съм казал, че ако взема хубава булка – отказвам бронза.”, започна разговорът ни Зоро, показвайки оределите си зъби в широка усмивка.

За началото на бронзовата си страст Зоро разказва, че се зарибил от свой приятел, докато живял в пансион. “Първият път когато вдишах бронз започнах да повръщам и да пикая кръв. Лежах в болница, но на третата инжекция избягах. Скочих от втория етаж”, спомня си 23-годишното момче. То не пропуска да отбележи и репликата на майка си след този случай: “Браво, моето дете! Аз направих борч, за да те лекувам. Исках да ти помогна, а ти все път към гроба търсиш!” Жената се уповава на вярата си в Бог и не губи надежда, че синът й ще влезе в правия път. За разлика от нея Зоро е категоричен: “Няма го вече Тодор Живков, няма я управията.”

Точно преди 2 години известният Реджеб се жалваше, че от 8 сутринта до 14 ч. следобед работи като метач на гробището.

За труда си получавал по 36 лева

на месец, а от просията си

докарвал по толкова, ама на ден.

Зоро твърди, че част от спечелените пари обикновено дава на майка си. “Тя купува олио, хляб, лук, лещичка и бобец”, не пропусна да спомене Зоро, докато “апетитно” вдишваше от пакетчето. Той определя майка си като “най-грижовната жена на света” и като невероятен майстор в кухнята. По думите му двамата живеят скромно в кв. Бялата пръст, но според запознати къщата им била голяма и добре обзаведена.

“Имам покрив над главата си, което е и най-важното”, доволно се усмихва той. С наближаването на рождения си ден (макар да е чак през октомври) Зоро, подобно на всяка предходна година, си пожелава едно и също. Идеална жена. Според него тя трябва да умее: “Да пере дрехи и… да спи с мен! Искам да спя с жена!”, повтаря младежът, който въпреки, че определя себе си като “турски циганин”, предпочита да ходи единствено на църква. Често се моли на Господ, за да го пази от болести, беднотия и… бандити.

По време на разговора ни Реджеб започна да рецитира стихотворението “Аз съм българче” в следния вариант “Аз съм българче, обичам на’ще планини зелени, циганин да се наричам, първа радост е за мене.” Освен стихове, Зоро знае и песните на своя фолк идол Константин. Всичко би дал един ден да е на неговото място на сцената.

Зоро редовно става обект подигравки, но и често яде и бой. “Докато бях в Стара Загора ми избиха два зъба, имам и много шевове по тялото.”, спомня си “шуменската легенда”. Зоро се отличава от останалите и с невероятната си логика в обличането. “През зимата ходя с много къси панталони и потници, а през лятото с дебели дрехи, шапка и яке. Ами, просто ми е хубаво така. Всеки ме уважава в този град, а и в много други градове, и на гробищата ме уважават. И за Бог да прости ми дават или взимам от гробовете, ама те нямат нищо против. И там съм бил, и там съм работил. Хората към мен се държат много добре! Направо супер! Все едно си виждат детето! Евалла им на тях – ядене ми дават, стотинки ми дават, много работи ми дават”, усмихва се Зоро.

Единственото, което му тежи в

голямата му и уютна къща е,

че няма любима до себе си.

“Това ме побърква, а бронзът ме оправя бързо. Станем ли гаджета с някоя девойка спирам бронза веднага. Наистина.”, обещава тържествено Зоро и продължава да вдишва от торбичката.

---

Анкета: Кой е Зоро?

Татяна Димитрова: Зоро е един младеж, който навремето беше сред най-известните просячета в града. В момента може би е на 22-23 години. Идвал е при мен за стотинки. Отдавна не съм го виждала.

Венелин Димитров 19 г.: Виждал съм го, много ясно. От Шумен съм, все пак. Зоро ходи из градската градина. Това момче никога не знае къде се намира. Дразни ме, защото е паднал и под нивото скитник. Не смятам, че трябва да се разхожда сред хората с тези наркотици в ръце. Това е недопустимо.

Сейфин Тенеров, 14 г.: Не знам кой е, не познавам такъв.

Сияна Данаилова: Един циганин, който ходи из центъра и диша бронз. Прилича ми на човек, който не е много добре с главата и който няма много приятели. Той носи винаги дебели дрехи, балтони и пуловери, дори през лятото. Един път ме притесняваше, не можех да си вляза във входа заради него. Сигурно беше дрогиран.

Румен Димитров, 15 г.: Знам го, разбира се. Не го познавам лично. Само съм го виждал как диша бронз и проси из центъра. Лудо е момчето. Не мисля, че на просяците трябва да им се дават пари. Така се стимулира техния мързел.

Източник: Вестник Шуменски Показател (pokazatel.net)