Angelic

Еее т'ва е :D :D :D 

Това е невероятно...

Преди 8 часа, докато чаках 1 приятел пред денонощния магазин да ходим с компанията да пием с компанията, станах свидетел съвсем случайно на един разговор. Разговорът бе между собственика на денонощния, който тъкмо идваше на проверка и един на пръв поглед изглеждащ - клошар.
Ето какъв бе разговора:

Собственика (за по-кратко С): Ей, педераст!
Нещастният клошар (за по-кратко К): (гледайки недоумявайки) Вече така ли ще си говорим?
С: Педераст!
К: мълчание
С: Какво става, няма къде да отидеш? Изгониха те?
К: Отивам да умирам.

С: Що не си при любовницата, а?
К: Бях при нея... изгони ме.
С: Ааа, изгони те, а? Малко ти е, малко... е тука ми идва да ти ударя един, ама като те ударя ще те убия е тук тей на на място...
К: Давай... без това ще ходя да умирам някъде... по-добре тука, веднага.
С: Ходи се разкарай, скочи от някъде... педераст долен... (и си влезе в денонощния за да извърши проверката)
Клошарят през това време го гледаше, докато не се скри зад едни завеси (явно склада).
Гледаше го... с очи пълни с болка, но от устните ми сякаш искаха да изскочат ругатни. Сякаш му идеше да го убие заради тежките думи, който му бе казал. Но в същия момент се осъзна, придоби пак същия нещастен, смирен вид. Явно си бе дал равносметка, че приятелят му е прав и наистина е боклук. Започна да крачи надолу по улицата и изчезна след няколко минути сред останалите хора...

Горкия човечец... в 1 миг живота му рухва, заради собствената му глупост. За един миг престава да има смисъл да живее, 1 миг и всички го забравят, 1 миг и всичко отива по дяволите... нарамил някакъв сак отива към сетния си час...
Надявам се да бъда достатъчно силен и мъдър за в бъдеще и да не допусна това да се случи с мене...

Със сигурност всички знаем стария лаф, че проституката прави секс с всички, а курвата прави секс с всички, освен с теб. Е, в България нещата вече не стоят по този начин. Тук отдавна всички сме станали курви по една или друга причина – държавата ни е курвенска, политиците ни са курвенски, спортът ни е курвенски, културата – още повече. И както навсякъде, така и тук, курвенското ни общество може спокойно да се раздели на няколко групички, флагманите на курвенското поведение.

Този текст не претендира за научна достоверност, още по-малко пък желае да сложи всички жени под един знаменател, защото все пак е основан на лични наблюдения.

Ако трябва да генеразлизираме нежната част от българското общество, мисля, че спокойно можем да изведем 3 категории жени.

1. Селската курва

Всички мъже я познават – тя е родена в малките градчета или селата и най-голямата й мечта е да си намери някой “от Софията” или “от градо”, за да успее да направи живота си пълноценен. Нейната вродена душевна простота, съчетана с тотално отсъствие на вкус и интелект, веднага я превръщат в проста секс-кукла за една вечер. Селската курва всеки път се надява, че именно последният е нейният човек, Принцът на бял кон, но на сутринта остава с пръст в устата и с една почерпка от предишната вечер.

Постепенно селската курва, която още от 16 годишна се облича с възможно най-кичозните леопардови тоалетчета за по 20 лв. от хоремага, осъзнава, че освен да я употребяват за една вечер, май друго няма да постигне в родното си градче от селски тип. Затова тя или се хваща с някой селяндур, захвърля леопардовите тоалетчета и хваща мотиката, или си наляга парцалките и идва в София, Пловдив или Варна. Там тя учи “вишо”, очите и дупките й все повече се разширяват в търсене на Принца. Годините минават и селската курва се отчайва – ако не е успяла да омае някой пъпчив, заклет девственик с апартамент в “Лозенец”, тя е изправена пред най-страшния избор в живота си – или да си купи еднопосочен билет от БДЖ за село, или да стане проститутка в Големия град.

Мечтите й са разбити, леопардовите тоалетчета – поизтъркани на коленцата, духът й – сломен. Живее под наем в гарсониера в “Овча купел”, “Люлин”, “Обеля” или “Враждебна”, води жалко съществуване и тъгува по родното село. Но тя не може да се върне там, тя е живяла десетина година “в Софията” и е вярна на максимата “по-добре курва в града, отколкото царица на село”. И, ако докато е “учила вишо”, мястото й на действие неизменно е бил Студентски град, то сега тя се навърта около Лъвов мост или Околовръстното.

2. Градската курва

Докато селската курва не е виновна, че преследвайки сляпо мечтата си, постепенно се превръща в трагичен образ от поетиката на Смирненски, то градската й версия е много по-сложна. Градската курва си е чиста проба шаврантия с претенции. Начинът й на поведение се формира още в средното училище, като неизменно започва със секс с батко от горните класове. Тя се държи надменно със съучениците си и демонстрира, че е много по-голяма и по-отракана от тях.

Следващите години нейното поведение не мръдва и със сантиметър – единственото, което постепенно се оформя в нея, е вътрешното чувство, че може да има всеки мъж на света. Това от своя страна води и до натрупване на все по-големи претенции, които рядко имат някакво реално покритие.

Градската курва дружи с момичета от своя тип и презира селските курви. Полето й на действие е ясен – центърът на града със своите снобарски заведения. Там тя може да стои в продължение на часове на някоя минерална водичка, докато не дойде някоя мутра, която да я покровителства за известно време. Шаврантията изкарва 2-3 месеца с добре облечения здравеняк, но през цялото време не спира да се оплаква на познатите си от него. Тя се мъчи подсъзнателно да оправдае връзката си с него, защото придобитите й претенции я карат да се чувства недоволна. В същото време тя не може да се откаже от бляскавия живот, който парите на нейния тъпкач й осигуряват.

Когато най-накрая мутрата разкара градската курва, тя изпада в тежка душевна драма, приема образа на невинна жертва на жестокия мъж и се впуска в постоянни секс-маратони с други елегантни бизнесмени, като този цикъл се повтаря през половин година.

Градската курва е в добри отношения с мъжете, с които не прави секс – тя се мъчи да се покаже като умна и мила, защото никога не би изпуснала една евентуална аванта. Градската курва може и да флиртува с мъжете, представя се в различна светлина и има вътрешната необходимост да бъде винаги обгрижвана. Въпреки че се показва като емоционална, нейните чувства до такава степен са закърнели покрай въргалянето и лапането на парите на приятеля й, че в повечето случаи изглежда дори гротескно.

Градската курва постепенно пораства и към 30-ата си година започва да се замисля за бъдещето си. Ако не се е оженила “по любов” за богатия си приятел, тя постепенно започва да снишава критерия. Някои момичета от компанията й са вече женени, красотата й започва да увяхва, мутрите вече не я поглеждат, а се насочват към по-младите представителки на групата й. В този момент градската курва, която има мозък в главата си, се изправя пред страшна дилема – или да пренебрегне доскорошните си претенции и да се задоми с “някой свестен, макар и не такъв какъвто съм си го представяла”, или да премине в третата група БГ-курви.

3. Незадоволените курви

Това безспорно е най-страшната категория жени, които в последните години рязко увеличават своя брой. И ако допреди 3-4 години представителките на тази група бяха жени над 30-те, то в последно време тенденцията е възрастовата граница да пада дори към 22-23.

Този тип жени твъдят, че за тях кариерата е най-важна. Ако ги слушате, оставате с впечатлението, че най-много на света мразят мъжете, селските курви и шаврантиите с претенции. Незадоволените курви са най-силни, когато са се събрали в някое заведение и обсъждат на висок глас познатите си, които са различни от тяхната група.

За разлика от предишните две групи, незадоволените отричат секса като средство за постигането на нещо. Въпреки че дават вид, че не се интересуват от мъжете, този тип курви са най-изобретателни в печеленето на другия пол. Те заемат позицията на мъж и си вярват, че едва ли не имат пенис. За разлика от градските курви, те не са мили и внимателни към “силния пол”, просто защото за тях той не е силен. Те не използват женските хитрини, не флиртуват и не се правят на невинни жертви. Напротив, показат се изцяло незаинтересовани от мъжете, с които се виждат често, но за сметка на това, когато решат да си уредят секс за една вечер, са изключително директни.

На сутринта, естествено, се чувстват незадоволени, не защото мъжът се е представил лошо, а защото все пак, както и да го погледнат, осъзнават, че те пак са го поели, а друг им го е вкарал.

През деня този тип жени вечно са навъсени и под маската на професионализма си крият сексуална незадоволеност. Постепенно тези дами осъзнават, че широко афишираната им асексуалност не ги прави интересни, а жалки в очите на мъжете. Но тъй като женствеността в тях изцяло е закърняла, вътрешната им драма избива в злобно отношение към мъжете, както и към селските и градски курви. Постепенно това, с което са парадирали преди време, пренебрежението, което са показвали към другите, се връща като бумеранг към тях. Те вече не са толкова директни в търсенето на секс, все по-рядко излизат по заведения и до 35-ата си година вече осъзнават, че са тотално загубени за живота извън работното си място.

Другите жени

Естествено тези 3 групи все още не обхващат 100% от нежното население в България. От друга страна обаче всяка жена е възприела в различна степен поведение, описано в една от 3-те групи. Проблемът е, че веднъж усвоили някои похвати на курвенското държание, българките не знаят кога да се спрат и с бързи и уверени крачки се запътват към горепосочената класификация. А тогава вече ще стане страшно, не за нас мъжете, а за самите тях. Няма нужда след като държавата ни е курвенска, и курвите ни да се изкурвяват още повече.

от Атанас Мецов
Източник: www.otkacheno.info
По материали от: http://atanasmecov.bloginar.net/ 

Източник: http://framespotting.net

Мислите си, че сте CS манияк?
Мислите си, че нищо не може да ви разсее?
Мислите си, че дори гола жена не може да ви попречи на безупречните хедшоти?

Е, помислите си хубаво дали сте толкова железни, след като видите изложените по-долу снимки от един експеримент.

Историята: 

Замислих се, потърсих отговор, намерих, споделям с вас...

Аз не съм алкохолик. И не бих могъл да бъда. Виждал съм много алкохолици. Не съм като тях. Не ми треперят ръцете, нямам абстинентни кризи за чашка менташки спирт, зъбите ми не се клатят, нямам постоянен запек, сутрин не повръщам нарочно, за да си прочистя стомаха, не закусвам с три бирички и мастика за втвърдител. Вярно е, млад съм още и някой би казал, че има още време, за да ми се случат всички тези неща. Но не е така. Аз просто не съм алкохолик и това си е. Генетично не ми е заложено... Вярно, пия много. Това е самата свята истина. Пия до преливане. Пия, докато се накисна хууубавичко, та после откъдето мина, оставям мокри дири след себе си. Пия, пея, лигавя се, псувам, троша уличните лампи, преобръщам кофите за смет по улиците, заяждам се с непознати по кръчмите, пия и пак пия. Всичко пия. Само вода от пералнята не пия. Но не съм алкохолик.

Бинко, Господ да го прости, завалията, още когато беше в казармата, изпиваше по бутилка концентрат без разредител. Ходехме му на свиждане и му носехме я водчица, я мастичка или ракийка. Той ни гледаше с признателен поглед и ни смяташе за истински приятелчета. После се уволни и продължи да пие по бутилка и половина от обяд до вечерта. После от черния му дроб не остана нищо и взе, че умря, копелето, Господ добро място да намери за изстрадалата му душа. Преди да умре, най-накрая, в болницата, не познаваше никого. Дори майка си не можеше да познае. У Бинкови беше като крайпътна кръчма - всеки влизаше и излизаше, когато си поиска. Баба му ни срещаше по стълбите и ни кълнеше: „Тава не са ора, тава са ора пустиняци! Бел ден да не видите, чръв да ви запие, дето ми пропихте унука...“ Горката женица.

Та за пръв път се напих в шести клас. (Тогава целунах и момиче за пръв път, усещането е същото.) Драйфах от третия етаж на един хотел и се заклех повече да не сложа капчица в устата си. После продължих да се заклевам след всяко препиване. Когато изричам тези силни думи, наистина си вярвам...

Дядо ми, Господ да го прости стареца, рано му изтропаха сандалите, бедничкият, на осемдесет години, също пиеше много. Пет години преди да напусне този чудесен свят, на Нова година падна по стълбите, пиян като талпа, и си строши тазобедрената кост. Лошо счупване. На тази възраст счупванията не зарастват. Ама неговият мерак да попие още мъничко, му даде сили и оздравя напълно, старецът му неден, дано да е там горе някъде на прохладно и светло място, дето и биричка да сервират... Двама сина го наследиха - баща ми и чичо ми, живи и здрави да са, сиромасите. Те не пият. Изворна вода и жълта лимонада. Баща ми се налива, човечецът, докато напълни огромния си стокилограмов търбух и докато го хване пиянският глад и помита всичко ядливо по пътя си. После започва да издава особени звуци с устата си, сякаш има нещо между зъбите и не може да го изкара оттам, мълчи, сумти, гледа с малките си свински оченца много бавно и аха да заспи на масата. Дотръкваме го до леглото, гъта се и почва да бичи на банцика, та се чува през десет маали в единайста и заглушава дараците в памучната фабрика. На другия ден не помни нищо. Всички зъби без един са му в устата за разлика от беззъбия си брат. Липсва му само един преден...

А пък чичо ми... Чичо ми заслужава да му се посвети цяла отделна пиеса. Неговото пиянство е нещо забележително. Такова нещо не сте виждали. Той е едно злоядо създанийце, което няма и петдесет кила с мокри дрехи. Или както се казва у нас - сплескàл е кофата. Нищо и никакъв, ама да го видите как смуче като пиявица, като прегладняла въшка, сякаш му е за последно... И не го хваща лесно, както баща ми от първото, а дърпа ракията от сутрин до вечер, без да му проличи. Като се напие най-накрая, ситното беззъбо човече търси с кой да се скара и не може да заспи, ако не напсува някого. Ако няма друг, и жена му върши работа. Почва да я кълне така, сякаш светът се свършва: „Твойта семчица дееба аз, боклук мръсен тиии...“ Крещи като луд, бесен, подскачащ и разтреперан. Жена му си го обича. В случай че в пиянството си чичо ми е ядосан на някой друг, което е още по-често, той му се заканва много мило: „Ша та насеча с наджака! Ша ти отрежа главата и ша я фърла на прасетата! Мамка ти ша еба! Е сега ша дода да та закола!“. Той винаги ми е приличал на декоративното петле, което отглежда навън - мъничко, наперено и злобно. Ама е беззъб и само лае, тоест кудкудяка... Зъбите му опадаха по наследство. Старецът, баща му, си нямаше нито един зъб, преди да напусне този чудесен свят. Когато му беше останал последният, един преден кафяв, дълъг, стърчащ като канара зъб, си умирах да го питам за какво си го държи това отпред - да си пука доматите ли... Той се обиждаше и накрая отиде, та извади и него.

За запоите си чичо ми си имаше страшни приятели, Господ да ги прости момчетата, хептен млади пръднаха в кофетата. Нако и Ерменко бяха бояджии също като чичо ми. Тримата си боядисваха и смучеха ментета, докато от тях замирисваше на камфор и хлорна вар. Изглеждаха чисти, стерилни и дезинфекцирани, когато сутрин се будеха и сядаха несмело край масата да ударят първата биричка, щото иначе не върви работата. Премигваха замислено и не знаеха докъде бяха стигнали с мисленето, преди живителните молекули да се влеят в артериите им. Тогава вече се сещаха за какво са мислели и продължаваха да говорят, да спорят, да псуват, да играят карти, чат-пат да ударят с мечето два пъти по стената, щото трябва и материал да се отхвърля... И да свещенодействат с бутилките. Нако падна от една стълба, докато боядисваше, и умря. А Ерменко пък умря по неизвестни причини.

Но цялата тази компания няма да е пълна, просто ще осакатим действителността, ако не добавим тук и Стефан Белия, Господ да му прощава всички знайни и незнайни грехове, нямаше и петдесет години, когато издаде багажа, горкичкият. Той беше по-специален приятел на чичо ми. За него чичо ми бе готов да изпие три цистерни метилов спирт с антифриз за разредител. Обичах да наблюдавам и да изучавам маратонките на Стефан Белия, защото имаха особена форма. Бяха така съвършено кръгли и изгубили ергономичното си човешко очертание, сякаш ги носеше слон. Всичко у стопанина на тези маратонки бе валчесто и кръгло и самият той създаваше усещането като че ли всеки миг ще се пръсне. Когато Стефан Белия се напиваше горе при чичо ми, очите му изхвръкваха от орбитите, целият се зачервяваше страшно и много убедително и натъртено почваше да твърди: „Аз никога не съм бил това, което не съм и винаги ще бъда това, което съм...“, а накрая, когато виждаше, че по една или друга причина не му вярваш, той си имаше един неоспорим аргумент: „Ако лъжа, си режа главата и я турам на масата за мезе...“ Обикновено в два през нощта, когато всичко, което имаше да се изпива, вече бе пресушено, както си говори за това, което е и което ще бъде, главата на Стефан Белия падаше като отрязана в чинията с остатъци от чушки или гювеч и захъркваше безпаметно космически.

Изобщо, мразя хора, които не пият. Гнусни са ми някак. Познавам такива типове и честно да ви кажа, не искам дори да се здрависам с тях. Ръцете им сигурно са мазни и лепнат. Или пък са влажни и мухлясали. Така например, когато ми се роди син, събрах познати и приятели да се почерпим. Една позната доведе новия си приятел. Каратист. Мухъл с мухлеста прическа и женско гласче. Това създание не само че не искаше да пие, но цялата вечер не близна дори глътка бира. Нещастно каратистче, педалско фенче, помиярче, което няма една мисъл в ръбестата си главичка. Добре, че си тръгна сам, щото щях да го изхвърлям през джама след втората ракия. Да не ме уважи... Да не пийне една чашка за наздраве! Бях поразен. Нещастна курешка. Добре, че моята позната го разбра навреме що за стока е и го заряза.

И изобщо, прав си е старият Фьодор Михайлович, който твърди, че всички, които не пият, са или болни, или подлеци. Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат след жените по улицата, макар че... Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален. Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в подкупно, здравословно и благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш, означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец. Липсата на алкохол води до оглупяване и тежка шизофрения. Изкривяват се представите за света. Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес.

Аз пия. Обичам да пия. Много пия. Ето дори сега съм си пийнал. От обяд почнах на ракийка. После поспах, събудих се и си отворих една биричка, жив и здрав да съм още сто години. Но не съм алкохолик. Наречи ме какъвто искаш - лъжец, неудачник, мечтател, безхарактерен тип, но не и алкохолик. Не бих могъл да бъда. Генетично, разбираш ли, не ми е заложено. Пияница може да съм. Това със сигурност съм. Но не съм алкохолик. Защото аз съм това, което съм и никога няма да бъда това, което не съм... Чакай сега да ти обясня...

Мда, много хубава статия на Николай Фенерски, публикувана в LiterNet.BG