Хващам вокалиста и китариста на Settle the Score измежду групите по време на вчерашния им втори концерт у нас. Бъд и Андре нямат нищо против да побъбрят за впечатленията си от българската сцена, колко е различна от германската и разбира се – какво ядат.

Първо – как мина шоуто в Атина?
Бъд: Супер беше.
Разбрах, че сте пътували от там до София с влак. Как беше?
Бъд: Да, наложи се да е с влак. Беше си приключение. Бяхме в спален вагон, но беше безумно тясно. Не можехме да помръднем по време на цялото пътуване. По принцип не пътуваме така, но за тези дати нямахме турбус с нас. Летяхме от Германия до Атина за концерта и сега ще летим обратно от София. Затова пътувахме с влак. Когато не сме само за две отделни дати ползваме някакъв микробус под наем.

Ние тук живеем с идеята, че влаковете на БДЖ са най-гадните на света. Как ви се сториха?
Андре: Ами не. Същите са си в Европа. Супер рядко ги ползваме обаче.

ОК. Сега сте за втори път в България. Какво си спомняте от предния концерт?
Бъд: Беше забавно. Накрая извадихме едни надуваеми чукове и беше голям купон.

Вече минаха две банди от днешния концерт (интервюто го правя по време на Death Squad, Dan Koloff и Melekh вече са забили). Как ви се струва българската сцена?
Бъд: Много ме кефи, че хората подкрепят бандите от местната сцена. От самото начало всички бяха най-отпред и танцуваха.
Андре: А и самите банди бяха много готини!
Бъд: Мисълта ми е, че в Германия не винаги е така. На някои от шоутата се получава яко. Но по-често хората просто седят в кръг около сцената и гледат от далеч, чакайки да излезе хедлайнъра от САЩ.


Тесните вагони на БДЖ едва не причниха дископатии на всички в Settle the Score

Сега сме на улицата, а последният ви албум се казва именно “Back to the Streets”. Какъв е смисълът зад това?
Андре: Цялата идея беше да се върнем към корените. Ние имаме договор с лейбъл, но на практика ние сами си финансираме всичко. Ние си записахме албума, ние си го промотираме, ние организираме концертите сами. Точно като едно време, когато започнахме. И това за нас наистина е хардкор. Това е идеята на тази сцена. И искаме да върнем това усещане в музиката.
Бъд: Има доста хора, които дойдоха на тази сцена, защото метълкора беше модерен. Тук, като се оглеждам не виждам особено много емо-типове, слава Богу, но в Германия това нещо е огромно. Тотална позьорщина. Ние сме приятели например с Walls of Jericho от десет години. Преди около пет години започнаха да стават големи и всички около нас викаха „уууу-ааа имат жена вокали, жестоко”. Ами те си бяха прекрасна банда и преди това, ама никой не им обръщаше внимание.

Е, добре, но това, че сега ги слушат много хора, не е ли всъщност супер за тях?
Бъд: Да, за тях да. На нас обаче ни се губи хардкора покрай тази мода. В началото никой не идваше по концертите им, а сега изведнъж всички се сетиха, че бандата е страхотна.

Казахте, че сами финансирате албума и всичко. Интересно ми е дали успявате да излезете на печалба от всичко това?
Бъд: Не, не успяваме. Никакви пари не излизат от това. Правим турнета – хората ни покриват разходите за път, уреждат ни място, където да спим и това е. Понякога ни идва нанагорно. Например в Гърция е доста скъпо. По-скъпо от Германия. Но ние сме в тази игра заради забавлението. Имаме възможност да свирим музиката, която обичаме, да пътуваме и да се срещаме с различни готини хора от цял свят. Не го правим за пари.

Добре, а за да се издържате какво работите?
Андре: Аз съм продавач в магазин.
Бъд: Работя в социален дом. Помагам на разни хора с увреждания и на стари хора. Налага се да работим. Освен Андре и останалите също работят като продавачи.

Във връзка с разследването ми за правителствените планове за създаване на супер-войници, няма как да не питам какво сте яли като малки. Всички в бандата без барабаниста сте огромни...
Бъд: Здрава германска храна.
Андре: Ама барабаниста ни е грък. Той е по-дребен.
Бъд: Кълна се обаче, той може да яде някакви количества храна, които аз не мога да си ги представя. И при това супер често.
Андре: И доста често ходи до тоалетната после.

Събирането на Vendetta несъмнено е едно от най-яките неща, които са се случвали на българската хардкор сцена от известно време насам. И, както се разбира от разговора ми с Дидо и Шута преди репетиция на бандата, тя ще се случва още дълго време.

Бях останал с впечатлението, че се събирате само за едно шоу на Hate City Fest, а сега гледам имате и още дати – Истанбул, Атина и Скопие. Сега да не би да се окаже, че ще се завърнете за постоянно?
Дидо: Не знам. Правим сега това турне и работим върху нови неща.
Шута: Общо взето ще видим как ще минат тези 4 дати.
Дидо: Защото всички сме много заети с други неща и няма да се юркаме много, въпреки че искаме да изкараме още поне един албум преди да се пенсионираме.

А нови парчета за тези 4 концерта има ли готови вече?
Дидо: Да. Ще правим поне 2 парчета – “Ghost Rider” и “Vendetta” (после ги чувам на репетиция и са точно толкова брутално яки, колкото очакваме – бел. авт.).

Доколкото разбрах за концерта в събота сте приготвили и едно чисто ново издание . Всичките ви песни досега – от двата сплита и албума, на един диск...
Дидо: Да. Мина доста време и нещата са се поизгубили и поизчерпали. Затова за тия концерти ще направим едно такова издание.
Шута: Всичко ще е с нова обложка и ще е лимитирано издание – само за тези шоута. Ако има търсене и се изчерпат може да пуснем и още бройки. Това ще е добре, защото всеки ще може да има всичките неща на едно място вече. 3 в 1!
Дидо: Да, ще кандидатстваме с него за спонсорство от Nescafe 3 в 1. (Ебава се – бел. авт.)

Относно концерта в събота – доста хора са надъхани, „Vendetta, уууу, аааа”. Аз такова нещо относно събиране на група от тази сцена досега не бях виждал. На какво се дължи според вас?
Дидо: Оставили сме някаква следа изглежда в България. И го правим, защото реално доста хора го искат. И ще направим поне още няколко лайфа. Щом има очакване това е хубаво. Всеки би го искал.
Шута: Правим го за хората, които го искат.

И преди имаше такива концертни събирания и на BFH, и на Face Up например...
Дидо: Да, правени са. Но сега Vendetta всички сме тук и ни е много по-лесно да работим и върху новите песни и всичко. Преди все сме били разпиляни на разни места. Сега се събираме за кеф. Имаме нужда да го направим. Искаме да избием някаква негативна енергия, която се събира от живота, и това е най-добрият начин. Очевидно на хората им харесва.


Ню уейв влиянията на Vendetta винаги са били характерна отличителна черта на бандата

Правите нови песни, говорите са някакви бъдещи издания... какво става с A.D.I.M. тогава? Или това можем да го броим за същата банда?
Дидо: То си е едно и също почти. Беше си страничен проект, но вече няма време за него. Дори песните, които сме правили за A.D.I.M., ще минат към Vendetta. Ето и Шута има 5-6 проекта, но Vendetta се оказа основното. За всички от нас се оказа най-силното, което сме правили досега. И новите ни песни, част от които са почнати с A.D.I.M., а сега има и такива, които са си на Vendetta, са си точно в нашия стил – има метъл, има хардкор. Ние това слушаме. Имаме влияния и от хип-хоп, и от пънк, и от ню уейв.

Не мога да не ви питам глупости, така че – какво мислите за хардкор сцената в момента?
Дидо: Не мисля.
Шута: И аз не мисля за това нещо.
Дидо: Всеки да си прави, каквото му се прави. Ако има публика, която да му се кефи – супер.
Шута: Ако искате идвайте по концерти, ако не искате не идвайте. Юнити-мюнити – 98-а година беше това нещо. В момента няма смисъл. Който го кефи ще прави концерти и с хора, и без хора, и да го купуват, и да не го купуват. Ние така или иначе си го правим.
Дидо: Въпросът е хората да правят нещо интересно и това, което чувстват и им идва от вътре. Ако става яко – става. То винаги си личи, когато не е искрено.
Шута: На който му харесва – харесва. Ние просто свирим и нямаме проблем с никой. Вече сме на малко по-друга възраст.
Дидо: Ние за тази сцена сме направили много от нещата, които тя представлява тук. А сега дали някой ще ни вика, че сме хардкор или не сме хардкор... има по-важни неща в живота. Имаме семейства, приятели, работа, живот, с който да се борим. Хардкор сцената е просто...
Шута: Не, че сме в страни или вкарваме някакво пренебрежение.
Дидо: Стана много преиграно, а и този въпрос за сцената е доста изчерпан. Какво да говорим за това? Ние се занимаваме с това от 93-94 година. Какво ли не ни е минало през главата, какво ли не съм видял, какво ли кой ли не е говорил.

Аз имах предвид по-позитивно, да кажете примерно – еди си кои си са яки...
Дидо: Няма какво да казваме. Шута подпомага половината от групите, издава ги. Ние сме помогнали на всеки, който е можело и е трябвало. Има малки, има нова сцена – те вече я градят. Ние каквото сме направили, сме го направили. Вече други трябва да се занимават със сцената. Това е новата сцена. Аз самия вече почти нямам време да идвам по концерти. Шута е по-близко. Но, евала на всички, които се занимават. Нека се занимават по-дълго време. Иначе прав им път и успехи в живота. Важното е да се правят яки неща. За мене винаги най-важното е било да правя нещо, с което да представям сцената си на ниво. В смисъл – като те чуят някъде на запад или някъде си въобще, да си кажат: „Е, тия българите наистина са светнати и правят нещата както трябва”. А не просто да хванеш Hatebreed, да изкопираш няколко рифа, няколко текста, да изкопираш един външен вид и после на сцената е лесно заради това юнити. Хората трябва да те подкрепят и готово. Важното е да правиш нещо, което се откроява. Защото всяка сцена, която се е записала в историята на хардкора, по някакъв начин го е направила това нещо. Затова се знае полската сцена, белгийската, нюйоркската, бостънската. Защото тия хора са направили нещо стойностно и са представили своя град и своята сцена.