Днес (16.02.2010 г.), в гр. Шумен, Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" от 15:30ч, бе проведена беседа на тема "Младежта против агресията и войните". Участие в беседата взеха младите членове на младежки руски клуб "Наследство", ръководителката на руски клуб "Славяни 2000" - Тамара Стилянова, директори и училищни ръководители от няколко училища от областа, които бяха придружени от група малчугани съпричастни към провелото се мероприятие.
Преди започването всички присъстващи излязоха да окачат символично камбанки на дърветата пред библиотеката, които символизираха радостния камбанен звън на малки камбанчици, а не тъжния тежък звън на църковна камбана. За фон на дискусията на плазмата на стената се редуваха покъртителни снимки, показващи положението в Сев. Осетия и Чечня. По време на беседата имаше сълзи и огромна тъга, когато две жени разказаха преживяванията си от войната и жестокостите, които са видели. Една от тях има три деца, две от които от 15 години не може да намери. Искренно се надяваме до майчината й гръд отново да се допрът главичките на двете й изгубени деца, живи и здрави.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА РЕДАКТОРА:
Ъм.. аз първо ще да разкажа как ми мина и денят, че все пак си ми е блогче : )
Преди да започне беседата - аз и моят приятел (Делян), с който бях, си купихме биричка естествено, защото много се бяхме притеснили ;D. По-късно пък се притеснихме, че в залата ще ни се доходи до WC и хептен се филмирахме, при което решихме да релаксираме с музика... хубаво се надъхахме с "What We Feel - Вместе Против Фашизма / MD Beddah - Просто Прасе" и се запътихме към репетиционната. Нашите си изказвания (на мен и Делян) минаха що-годе добре. Няма какво да обсъждам останалите изказвания, само това, че по време на изказването на едно момче-македонче, което се затрудняваше с речта, се чу тихият смях на двама участници в дискусията и ми идеше да им извия пе***ските вратове.
Но не мога да не обърна внимание на двете жени, които имали нещастието да живеят във време на война разказваха какви жестокости и издевателства са видели, как са се прехранвали и др. Една от тях разказа за втората световна, когато в кладенци са натъпквали буквално като в буркан хора и са ги затрупвали. Стоновете им отеквали с дни из околностите... тя, сестра й и майка й се прехранвали с корени на растения, иглички на борчетата, 1 хляб на седмица и др. Мизерията била голяма.. Втората жена разказа за Чечня и Осетия, как криела децата си от войниците, била удряна с приклад по главата, ръката й била счупвана, виждала изнасилвания на млади девойки... грозна картинка, много натоварващ разказ.
